автора е desert anbu
не съм го превеждала аз, но то е подарък за новия форум
Въпроси
Харуно Сакура изви гърба си в дъга и се усмихна, когато чу няколкото изпуквания откъм гръбначния си стълб. Лодката, която отиваше към дома й беше някак релаксираща с леките си полюшвания от вълните, но дървените дъски, на които седеше, направо разказваха играта на гърба и ханша й. Мисията бе дълга, но тя не можеше да каже, че не се е забавлявала. Изминаха години откакто всички от Отбор 7 се събраха отново заедно. Сега, всички джоунини – със Саске, Наруто и Какаши, понякога работейки за АНБУ – бе все по-рядко за тях да се събират на мисии. Ако някой бъде извикан на мисия, беше толкова по-лесно да насрочиш срещата още веднъж, на друга дата.
Беше изминала почти година, откакто за последно видя Саске, тъй като той бе така плътно вплетен в редиците на АНБУ. Той трябваше да възвърне ранга си на шиноби, връщайки се след смъртта на Орочимару и на брат си Итачи. Както можеше да се предвиди, бе заел мястото на брат си между елитните отряди. Виждаше Наруто отвреме навреме при Ичираку и често тренираше с Какаши, когато бе възможно. Интересното е, че докато прекарваше много малко време с Какаши през ранните си години, сега прекарваше ужасно много време с него.
Все пак… Съотборниците й липсваха. Узумаки Наруто с неговата гръмогласност и енергичност; Учиха Саске с неговия вечно присъстващ поглед на безразличие, който понякога предизвикваше истинска усмивка; Хатаке Какаши с неговата мистериозна аура и почти момчешки хумор.
Всичко на всичко, нейните момчетата й липсваха.
Сакура кривна глава, наблюдавайки развеселено как Наруто седи на лодката, кръстосал крака, силно скръстил ръце пред гърдите си и с дълбоко смръщено, замислено изражение на лицето. Тя знаеше, че той има такова изражение само, когато мисли особено много за нещо и тя изпитваше почти страх да разбере какво е то.
-Хей, Сакура-чан. – Каза накрая Наруто, все още гледащ спечено, но не толкова, колкото преди. – Ти си момиче…
Преди две години, Сакура би забила в земята заради тази забележка:
-Колко мило от твоя страна, че забелязваш. – Каза тя студено и изви вежди по начин, който предполагаше гняв, ако той избере да бъде така глупав и със следващото подмятане.
-И медицинска нинджа… - Продължи Нарото без видимо да забелязва. – Така че би трябвало да знаеш, нали?
Сакура присви очи към него:
-Какво да знам?
-Еро-сенин каза, че никога не можеш да намериш истинска девственица в село на шинобита, кунойчитата не се брояли. Но в това няма логика, защото всички са девствени, преди да го направят, нали се сещаш? Така че как може кунойчитата да не се броят?
Сакура седна обратно на дъската, служеща й като пейка и се втренчи в русия джоунин за момент. Тя почувства осезаемо, че Саске и Какаши леко са насочили вниманието си към останалите двама, слушайки съсредоточено за нейния отговор. Ако беше погледнала по-отблизо своя бивш сенсей, щеше да види проблясването на развеселеност във видимото му око. От всички неща, които можеше да попита, тя никога не би очаквала това.
-Ами… - Каза тя бавно, отпускайки се малко докато се опитваше да измисли как най-добре да му го обясни. Разбира се, тя знаеше точно защо Джирая-сан би казал подобно нещо, но как да го обясни на Наруто така, че да го разбере? – Знаеш какво е химен, нали?
Сакура игнорира лекия сподавен звук, издаден от Саске зад гърба й и погледна сериозно Наруто, чието изражение стана още по-сериозно, тъй като се замисли:
-Това е някаква бариера или нещо подобно, нали? Като това, което описва Еро-сенин в книгите си, нали?
-В същността си – да. – Сакура плесна скута си с длани и игнорира факта, че в този момент неотклонимото внимание и на тримата й съотборника лежи отгоре й. – Хименът е тънка мембрана, която покрива целия или повечето от вагиналния отвор на жената. „Истинската”… - Тя направи знак за кавички с пръстите си. - …девственица се предполага, че има тази мембрана докато не бъде скъсана от мъж по време на секс, като по този начин девствеността й се взима. Както и да е, това не е единственият начин тя да бъде скъсана.
Наруто се смръщи, навеждайки се напред, вперил поглед в нея:
-Какво? Как иначе може да се скъса? Мастурбация?
Розовокосото кунойчи се усмихна, някак знаейки, че това ще бъде първото му предположение:
-Ами… Предполагам, но се съмнявам, че едно момиче би минало през болката само заради това. Не, много по просто е. Движение.
-…Не схващам.
-Просто изисква определени движения. Здрави тренировки, като например разтягането на краката, яздене на кон – тези неща могат да го направят. Не се изисква кой знае колко. – Обясни тя, свивайки рамене. – Така че когато Джирая-сан казва, че кунойчитата не са истински девственици, звучи логично, нали, макар и не напълно, ако се замислиш. Само защото хименът е разкъсан, не означава, че тя е правила секс.
До момента, тя можеше да чуе леките звуци по-скоро напомнящи за давене, свидетелстващи за тихия смях на Какаши и с ъгъла на окото си, тя можеше да види слабото изчервяване, оцветяващо страните на нормално стоическото лице на Учиха. Собствените й устни трепнаха в опит да не се разсмее заедно с маскираното шиноби, но се сдържа тиха, виждайки все още обърканото изражение на лицето на Наруто.
-Просто питай, Наруто. – Каза тя раздразнено.- Знам, че искаш да попиташ нещо друго.
-Тогава защо кунойчитата казват, че боли първия път, ако я няма? – Изръси той, навеждайки се напред с любопитство.
Сакура беше впечатлена, но не дотам изненадана да види, че няма и следа от възмущение по лицето му – въпреки че Учиха 87определено даваше отклонение към по-интензивно изчервяване.
-Защото има мускули и тъкани, които никога до този момент не са били разтягани и изведнъж са насилени, при това бързо, да свикнат с много по-голям обект за пръв път. Освен това, ако тя все още има химен, боли дори още повече първия път, отколкото ако няма. Все едно нещо да разкъса кожата ти и след това да се движи наоколо, за да задържи в това положение раната, докато накрая не се махне. – Каза тя весело, усмихвайки се на шока и болката, която бе доволна да види, гледайки в лицето на съотборника си. Зад нея Какаши се изхили силно, не можейки повече да сдържа смеха си, също така се чу и шумолене на дреха, тъй като Саске постави ръце на главата си. – Боли ужасно. – Добави тя точно толкова весело, колкото преди. – Защо мислиш всички мъже в книгите на Джирая-сан винаги казват, че ще бъдат нежни, когато си имат работа с девственица?
Наруто се смръщи, отново кръстосвайки ръце пред гърдите си:
-Тогава защо, по дяволите, вие, момичета, позволявате това да се случи?
Сега усмивката на Сакура се превърна в широко ухилване:
-Защото боли само първия път и може би мъничко следващите няколко пъти. – Не й бе нужно да се обръща назад, за да знае, че Какаши се е хванал за стомаха, за да сдържи кикота под контрол. Тя се приведе напред, а усмивката й стана развратна. – Веднъж, когато свикнеш… се чувстваш наистина добре.
Кюбито я гледаше втрещено за много дълъг момент преди да се насочи към мястото си, посочвайки я обвинително с пръст:
-Ти си перверзна девственица!
Сакура подсмъркна възмутено и стана, изтупвайки медицинската си пола, грабна въжето до десния борд на лодката и го метна към приближаващото пристанище. Черният й ботуш се повдигна, за да стъпи на дървената дъска и тя използва теглото си, за да обърне лодката в линията. Без да поглежда назад, тя слезе и тръгна напред към гората.
-Аз не съм перверзна, Наруто. Ти ми зададе въпрос и аз ти отговорих. – Тя направи пауза, накланяйки глава, за да погледне тримата си съотборници, които тактично избраха да слязат от лодката и да я последват. Какаши изостана – в очите му имаше сълзи от смеха и тя знаеше, че под маската му има похотлива усмивка. Сакура намигна дръзко на Копи-нинджата:
-Не съм и девствена.
Саске и Наруто спряха шокирани, докато Кааши пъхна ръце в джобовете си и продължи бавно след кунойчито, а видимото му око бе присвито в усмивка. Двамата по-млади АНБУ размениха погледи преди да се втурнат напред:
-Чакай, Сакура-чан!С кого го направи?
Какаши разумно реши да остане назад за момент, когато Сакура се завъртя и удари силно слепоочието на Наруто.
-Не е твоя работа, баака! – Изкрещя тя, обърна се на пети и си тръгна заплашително, водейки отбора си към Коноха.
Какаши помъкна Наруто за яката докато той почне да ходи сам. Знаеше, че Саске вече ги следва, запазвайки мъдро дистанция и държейки устата си затворена. Веднъж, сигурен, че момчетата са наред, той върна отново вниманието си към увереното Цъфнало Черешово Цветче, а сивото му око проследи съблазнителното полюшване на перфектните й бедра.
:lol:
Индекс 
Portal 
Търсене 
Последни снимки 
Регистрирайте се 
Вход 
те!
