Team Seven

-Хайде Саске-кун! Само една среща!

-Казах не, Сакура!- чернокосия въздъхна и погледна Наруто. – Идиот, престани да се държиш така сякаш не те интересува и разкарай Харуна от гърба ми!

-Оууу, Саске-кун е толкова грууууб.- нацупи се розовокосата.

Наруто продължаваше да ги игнорирва като си пиеше бирата. Той е на 27. Вече не е малкото глупаво момче, за което го мислеха хората. Той е мъж сега, и мъжът няма да спасява гордостта на глупака. Не сега, не и никога.

-Еееей, Наруто.- Какаши се наведе към него, показвайки книжката си с пръст.- Ще прочетеш ли това на глас? Нещо се затруднявам.

Очевидно е, че Какаши се усмихваше под маската си.

Наруто го игнорира, знаейки че ако го прочете ще е нещо извратено. Какаши го беше измамил веднъж, когато беше на 17 или 18. Наруро беше грабнал книгата и започнал да чете на глас, само за да започне да заеква след няколко изречения ,в които се описваше по ужасяващи начини как едно момиче е било изнасилвано.

Блондина така и не преживя това.

-Хайде де Наруто!- очите на Сакруа мигнаха злонамерено.- Прочети го. Знаеш, че го искаш.

Наруто Узумаки въздъхна след като глътна една глътка от бирата си, а Сакура Харуно губеше съзнание по Саске Учиха, който пък просто я игнорирваше. Какаши Хатаке продължаваше да се смее на себе си, докато четеше первезната си книжка и Наруто си призна, че малко се безпокои за този мъж.

Русокоското само си поклати главата, поради нейната незрялост. Странно е как тя е станала такава. Би трябвало да е пораснала. А и тя беше тази, която го цапордосваше, заради ‘Харем но Джутсу’. Сега розовокоската е почти первезна колкото Какаши. “Предполагам е причинено от прекаленото много влияние на идиота.” Помисли си Наруто с въздишка.

Киба Инузука и Неджи Хюга влязоха в бара, поглеждайки от време на време към него и шепнейки по между си. Наруто знаеше, че те са там и че шепнат за него, но ги игнорирваше. Просто не му пукаше. Те могат да си шепнат колкото си искат.

-Чух, че имаме мисия утре.- каза Саске с преплетени ръце и брадичката му върху тях. – Орочимару отново е тръгнал. Трябва да го спрем.

-Никой не може да го спре. –прошепна Наруто на бирата си.- Всеки, който опита, просто умира.

-Сега, това не е оптимистично нещо, което трябва да казваш!- извика Сакура, гледайки блондина.

-Но е истина.- той прошепна отново. Погледна надолу към бирата си за няколко секунди, наблюдавайки течността.

-Наруто.

Главата на блондина се повдигна, излизайки от транса си и погледна Киба. Брюнета му се мръщеше, но и се забелязваше загриженост в очите му.

-Седиш тук от доста време. Добре ли си?

-Да.- Наруто почеса тила си, поставяйки бирата на масата с другата си ръка преди да стане.- Протсо си… спомнях.

-Утре имаме мисия, вероятно трябва да поспиш.- прошепна Неджи като двамата шинобита забелязаха изражението на русокосия.

-Ще се оправя, Неджи, не се тревожи.- той се усмихна насърчително, но очите му нямаха този блясък, а и усмивката му изглеждаше принудена. Неджи и Киба оставиха това, позволявайки на блондина да се отдалечи от тях.

Наруто излезе от бара и въздъхна, когато видя големи водни капки да падат от небето. “Дъжд.” Отново въздъхна, клатейки главата си. Той мразеше дъжда. Но трябваше да се прибере, затова нямаше избор. Водата плискаше около краката му, докато вървеше и причиняваше отвратително усещане на кал в сандалите му.

Когато беше на път на завие, светкавица удари земята около него и нещо проблесна в нощта. Той се обърна, фокусирайки очите си върху паметна стена. Наруто искаше да погледне настрани, но нещо го теглеше към него.

Блондина отиде в тренировъчните площадки и спря пред голяма синя паметна плоча, ръце в джоба му и дъждовни капки, стичащи се по лицето му. Втренчи се в скорошни добавените имена на плочата. Имаше още шест мъртви души. На Наруто му липсваха най-много само три от имената. Имената, които идваше да гледа за около час всеки ден.

Сакура Харуно.

Какаши Хатаке.

Саске Учиха.

Една ръка докосна рамото на Наруто.

-Ей, ей. Защо стоиш тук на дъжда, Наруто? Цунаде-сама ще се тревожи, ако се разболееш.

-Хн, защото той е идиот.

-Наистина ,Наруто. Не трябва винаги да се разболяваш. Това ни забавя.

Бавно Наруто повдигна ръцете към ушите си, покривайки ги. Долната му устна трепна, когато капка от дъжда се сля със сълзата му. Вече четири години минаха, от както те умряха.

Кога…

Кога той ще престани да ги чува в главата си?

КРАЙ





_______________________________

Надявам се, че ви е харесало, но и да не ви е харесало, пак казвайте, по-добре е да се чува истината, отколкото лъжата

Това ми хареса...
Не знам дали е one-shot или фик, но е много хубаво.
Също така не видях грешки.

радвам се, че ви е харесало и... а да, вярно бе,наистина съм забравила да спомена, че този разказ е one-shot :oops: сори за това , но пък, ако има някъде грешки казвайте :)