The Birds and the Bees II (превод)

Надявам се да ви хареса и да се смеете толкова колкото аз.

1. Едуард

Ръката ми си играеше с ключа, докато се опитвах да се успокоя. Преминах през всичко, което планирах да кажа на Ренесме в главата си още един път. Бела ми беше казала какъв е бил нейния разговор с Рене, докато и казвах каква разлика има.
„Бела, тя е полу-вампир, а той е върколак, има разлика между тях и двама обикновени тийнеджъри на задната седалка на кола.”
Тя се изсмя на това, с прекрасния си мелодичен смях, „Едуард, ти не ме счупи, когато бях човек, значи ще бъдат добре.”
„Е, Джейкъб e малко по-... неконтролируем. Честно, не трябва да знаеш какво си мислеше за теб преди във Форкс.”
„Едуард, шшт. Не се безпокой, само говори с нея, сякаш водиш урок по пиано. Ще бъдеш наред, теб те бива във всичко, нали помниш?” усмихна се тя.
И тогава имахме ‘демонстрация’ изпълнена от нас.
Тресях се от този спомен, от познатите стъпки на дъщеря ми, която идваше насам. Тя вървеше с нормална, човешка скорост, което значеше, че някой щеше да е с нея. Въздъхнах, благодарейки че имам още няколко минути да се подготвя. Продължих да си играя докато те се приближаваха до предната врата, те продължиха пътя си.
- Нес, казвала ли съм ти колко секси е брат ти? – каза приятелката на Ренесме, Сали. – И той е само с година по-голям от нас, на седемнадесет нали?
Усмихнах се на себе си, когато Неси си помисли, ‘ Тате, знам че слушаш. Спри веднага!’
Опитах се да се концентрирам върху музиката, вместо към нея и фантазиите на Сали.
Сали тръгна час по-късно, и с пресъхнал стомах извиках :
- Нес? Можеш ли да дойдеш тук за момент?
‘Чакай малко, трябва да се обадя на Джейк.’
Усетих как стомаха ми се сви. Винаги съм знаел, че тя ще обикне Джейкъб повече от брат, просто се надявах да мине 15 години.
- Да, татко? – проговори тя, вече на глас, слизайки по стълбите.
- Трябва да поговоря с теб за нещо. – казах аз, прочиствайки гърлото си, поемайки дълбок, безполезен дъх.
‘Какво става?’ , помисли си тя, скептично.
- Не се безпокой. Не е нищо лошо...поне, не мисля, че е. Трябва да говоря с теб за твоята .... връзка с Джейкъб.
- Оу. – каза тя, сядайки на стола пред мен.
- Да, е, сигурен съм, че знаеш, че аз и майка ти почване да се тревожим относно... физическите аспекти, на връзката ти. Защото когато мъж и жена се обичат те...
Не трябваше да мога да чета мислите й, за да разбера изражението й. ‘О Господи, това е толкова излагащо, той ме извика тук за секс разговор?!’
- Да. – признах си аз. – Виж Нес, ти си моето момиченце. Порастваш, не много бавно, и сега си във възрастта когато почваш да изпитваш онези... желания. И аз просто искам да си в безопасност.
- Аз съм в безопасност. – каза тя, малко объркана.
- Не, безопасност. – казах аз, опитвайки се да обясня това което исках с гласа си. Това беше дъщеря ми, моето момиченце. Не исках да прави това, ако можех да владея живота й никога нямаше да прави това. Чудя се како се изисква от полу-вампирите?
- Помниш ли когато бяхме в онзи парк и онези две кучета...
‘Татко, на 16 съм, знам какво е секс.’ , помисли си Нес.
- Добре, добре.
Тя не каза нищо.
- Е, ти...? – не можах да завърша въпроса си.
Образи на нея и Джейкъб необлечени минаха през мислите й, преди да се опита да спре да мисли.
Станах веднага на краката си.
- Ще го убия!
- Не, не татко. Ние не сме...го правили. – каза тя. - ...Но сме...
Бях си казал да не се ядосвам. Но просто не можех да се спра.
- Няма куче да докосва дъщеря ми. Достатъчно лошо е, че трябва да го виждам как те целува за лека нощ преди да трябва да го изхвърля от къщата всяка нощ!
Ако можех щях да го завържа на двора. Но не смятах, че Бела ще сметне това за смешно.
- Татко! Преиграваш!
- Аз не преигравам! Можеш да му кажеш да си държи лапите далеч от теб преди да се омъжите! – изкрещях аз, и ударих юмрука си в масичката за кафе и я разцепих на две.
- Как можеш да кажеш това?!
Стиснах горнището на носа си.
- Съжалявам, Ренесме, бях си представял това да мине по-добре.
Седнах и погледнах към нея, ръцете й бяха кръстосани инатливо.
- Това което исках да кажа беше... ситуацията в която си попаднала е нечувана. Никога преди не е имало полу вампир който да е влюбен във върколак. Не знам какво може да ти се случи, можеш ли да забременееш? Вероятно. Аз си мисля, че ние просто трябва да го кастрираме.
- ТАТКО!
‘Това не се случва. Просто ще умра.’
- И мене ме е срам, Нес. – казах аз опитвайки се да я утеша. – Но трябва да завършим с това. Просто... приеми, че съм приятел от училище. Аз съм почти на същата възраст.
- Татко, ти си почти на 120.
- Точно, аз съм млад.
Тя се засмя на това „добре”.
- Добре, значи... Има ли нещо, което искаш да ме попиташ? За...секса?
Хиляди въпроси минаха през мислите й, преди да се спре на един. ‘Боли ли?’
Стомаха ми се сви отново.
- Не можеш да се нараниш. Вампирска кожа.
‘Добре...’
- Но ако той те нарани, ти разрешавам да го удариш възможно най-силно.... нещо друго? Знаеш, че аз знам, че има. – казах аз, почуквайки главата си.
‘Искам да е романтично и перфектно. Не искам да е след бала... знаеш. Искам да е специално.’
Изкашлях се.
- Ъх...добре. Е, предлагам, че ако не правиш....
- Това не е опция, тате. Помниш ли?
- Правилно... – казах.
‘Къде вие с мама за първи път...’
- Остров Есме.
Тя въздъхна.
- Това е романтично.
- Опитах... – казах кратко. Но все още бях ядосан, че Джейкъб е слагал мръсните си лапи на дъщеря ми. - ...и не си мисли, че можеш да хукнеш към някой пустинен остров с някакъв мелез, който не може да държи ръцете си в джобовете.
- Спри да го наричаш така! – изкрещя тя.
Тя стана и изтича до градината, можех да видя неща в мислите й, които тя не ни искала да виждам.
Изтичах след нея, разбивайки две стени, в опита си да изляза и да разваля тази среща. Но тя вече беше там.
‘Джейкъб ще е тук скоро.’
Разтресох главата си ядосано.
- Когато пристигне тук. Вкарай го вътре и седнете във всекидневната.
- Татко! Преди не те притесняваше да сядаме тук!
- Това беше преди да зная, че ти...
- Просто влез вътре, татко. Не подслушвай.
- Не забравяй разговора ни. Или правилото за двата крака. И не забравяй, че лесно мога да го убия.
- Няма. И ти няма да го убиеш, защото знаеш, че това ще нарани мен и мама.
Тя ме хвана там.
- Обещай ми още едно нещо. – казах аз.
- Какво?
- Никога не приемай съвети за секса от Емет.
2. Емет

Седях на горния етаж и гледах състезанието „Най-силния мъж на Света” по телевизията, и се чудих как може да им е толкова трудно да повдигнат един тон, когато чух викове от долния етаж.
- Още едно нещо! – появи се гласа на Едуард. – Не приемай съвети за секса от Емет.
Какво?! Да не приема съвети за секса от мен? Аз давах най-добрите съвети. Винаги във всичко.
- Добре, тате, сега ме остави сама. Мога да чуя Джейкъб, само на няколко минути разстояние е.
Това беше гласа на Ренесме. Едуард е правил daughtera секс разговор? Оу, човече, иска ми се да бях почнал да слушам по-рано. Едуард обяснява пълно птиците и пчеличките на дъщеря си? Това щеше да е шоу, което щеше да си струва гледането. Но обаче от това което чух предната нощ, Едуард и Бела бяха далеч от книжните плъхове, за които преди ги смятах.
Но сериозно, за кой се мислеше Едуард? Да казва на хората, че не знам нищо за секса? Ако имаше нещо за което да зная, то това беше секса.
Чух как задната врата се отваря много по-яростно, за да е вампир, сигурно е бил Джейкъб. Дам, определено Джейкъб, ужасната миризма ме достигна. Започнах да дишам през устата си.
Не исках да пропусна физиономията на Едуард, когато видеше Джейкъб сега, следящ по-раната тема на разговора.
Слязох до долния етаж до Джейкъб.
- Здрасти човече.
- Боже Господи! – Джейкъб извика. – Не прави това!
- Кое? – попитах, озадачен.
- Да се появяваш така до мен!
- Оу, извинявай. – често забравях, как Джейкъб не следеше вампирските неща, когато беше в човешка форма.
- Сега съм по-средата на нещо. – каза бързайки, кимайки към Неси от другата му страна.
- О, схванах. – дадох му не много прилично намигване. – И Нес?
- Да, Емет? – изчерви се тя. Колко приличаше на Бела.
- Трябва да говоря с теб за нещо, после.
- ДОРИ НЕ СИ ГО ПОМИСЛЯЙ, ЕМЕТ! – чу се гласа на Едуард, ненужно ръмжейки от верандата, където предположих, че Неси го е изгонила.
Напуснах Джейкъб и Неси, и небрежно излязох при Едуард пред къщата, той разглеждаше провинцията на Нова Зеландия, който беше станалa нашия дом за няколко месеца.
- Да не си посмял да кажеш това, което си мислиш. – предупреди ме Едуард, юмрука му се вдигна.
- Темперамент, темперамент Еди, не го оставяй да те завладей. – изкикотих се. – Освен това, имах всички намерения да дам някой си друг съвет на Неси, Господ знае какви монахински неща си й казал.
- Не съм толкова стар! – Едуард се раздразни, започвайки да се ядосва.
Харесваше ми да го дразня.
- Нещата са се променили от 1918, малкото ми братче...
- Аз съм по-голям от теб.
- Само в безсмъртни години. Сега имат всякакви неща, играчки, големи гумени топчета, които можеш да...
- ДОСТАТЪЧНО! – изкрещя Едуард. – Не ми трябват спомените ти.
Побутнах го по рамото.
- Едуард, всички се нуждаем от тези картини. – казах преди да го оставя.
Неси наистина се нуждае от някой който е по-малко...Едуард, за да я напътства през този период на порастване. Имам предвид, Едуард беше баща й. Колко жалко, че щеше да остане на седемнадесет завинаги, той беше един човек, който искаше да си задържи колана. Но съм сигурен, че Алис щеше да каже нещо за този колан, сигурно че вече не е на мода.
Щях да говоря с него. Тя щеше да дойде да ме търси по-късно, чудейки се какво съм искал да й кажа по-рано. Истината ще бъде казана, не бях луд по това да консумират всеки момент който имат , но да има кажа да не го правят щеше да ги накара да направят обратното. Прекалено екстремно.
Седнах в стаята си на горния етаж и чух как Джейкъб казва че има среща със Сет
‘Да бе.’ , помислих си. ‘ Иска да го попита как да вкара Неси в леглото по-лесно.’
- Емет? – Неси извика с познат тон.
- Горе. – отговорих.
Тя беше до мен за по-малко от секунда.
- Каза, че искаш да говорим?
Слязох от леглото си и се настаних в единия фотьойл, който бях купил миналата седмица. Сериозен стил за спалня, говоря за Фънк Мастер Флю, който подправи стаята ми, на Роуз тази мисъл не й харесваше много.
- Седни. – казах професионално. – Искам да ти дам някой съвети, Нес.
Ренесме изръмжа.
- О, Господи, Емет, не е нещо от рода на съветите, които татко ми даде по-рано днес, нали?
- Е, познавайки Едуард, мога да предположа, че повечето са били, че ще убие Джейкъб, ако те пипне по-надолу от шията?
Тя кимна.
- Не го каза точно така, но това беше главната идея.
- Аз искам да махна едно нещо от пътя, и никога няма да повтаряш това пред Едуард, по всеки начин. Дръж го далеч от мислите си. – поех си дълбок дъх. – Въпреки предишните ми коментари искам да добавя, че Едуард е добър във всичко. Добър музикант, добър ученик, добър ловец, добър баща, и ако мога да добавя добър любовник.
- Емет! Не искам да мисля по такъв начин за баща ми! – Ренесме протестира.
- Шшшш! – задавих се. – Ще ни чуе. Всичко, което искам да кажа е, че той мисли най-доброто за теб, просто е заслепен от изгаряща ярост относно всичко около Джейкъб. – изкикотих се на последното. – Но това което се опитвам да кажа е, нуждаеш се от някой да ти каже вътре и вънка на нещата, пардон за израза.
Ренесме ме погледна възприемчиво.
- Е, мислех да започнем със защитата. Сега, презервативите не са били наоколо когато си се появила, и мисля, че ще имаш нужда от тях. – казах сериозно аз.
Пресегнах се до най-близкото чекмедже и изкарах кутия с презервативи.
- Сега, Ренесме. – тя знаеше, че съм сериозен и аз използвах пълното й име. – Ти си нещо подобно на изрод...
Тя се ядоса.
- Нямам идея как ще излязат полу вампири/върколаци бебета. Затова ще се опитаме да ги предотвратим. От сега нататък, Предпазните мерки са най-добрия ти приятел. Не ми пука дали се натискате на задната седалка на кола, докато гледате филм. Накарай го да го опакова.
Не трябваше да чета мисли, за да разбера какво й се върти в главата.
- Еластична опаковка около шоколадче Марс е по-добре от нищо. Ясно ли е?
Тя кимна, зачервено й лице се скри между пръстите й.
- Въпроси? – попитах.
- Ъмм... – запъна се тя, не можеше да прилича повече на Бела. – Е, как... се слага?
- О, да. – ударих се по главата. – Е, всичко което трябва да запомниш е, отваряш и развиваш.
Тя вдигна едната си вежда.
- Отваряш и развиваш?
Кимнах.
- Да, ето ти демонстрация. – огледах се, за да открия нещо подходящо за използване. – Ето, четката за коса на Роуз. Тя няма да има нищо против.
- Да, правилно. – засмя се Неси.
- Е... това което не знае няма да я нарани.
Застанах по-близо до Ренесме, дърпайки кутията след мен.
- Е, започваме.
Отворих два ново презервативи, подадох й един и аз взех другия. Бутнах върха с палеца си и безименни я пръст държейки четката на Розали, и след това развих гумата надолу.
- Видя ли? Лесно. Сега ти опитай.
Ренесме се изчерви яростно преди да повтори движенията ми.
- Браво. – ударих ръката си в нейната.
Бутнах отворената кутия с презервативи към нея.
- Запази тези. Ако някога ти потрябва гумичка, аз ще те уредя.
- Правилно. – каза Ренесме малко несигурно. – Това ли е?
- Да, предполагам. С това свършва урока на Емет за защита. – казах аз, чувствайки се като Карлайл в момента, в докторски стил.
По-късно през деня се връщах в къщата, след обилен обяд, когато Едуард ме приближи, можех да видя Ренесме зад него.
- Е. – Едуард каза самодоволно. – Чувам, че мислиш, че съм добър в леглото.
- Казах ти да не му казваш! – казах на Ренесме, засрамено.
- Съжалявам Ем, не можех да се спра, просто ми се изплъзна.
- Да бе, правило. – промърморих, минавайки покрай Едуард, за да се скрия в кухнята.
Ренесме скокна до мен и докосна едната ми буза.
- Съжалявам, Емет.
- Всичко е наред. – разроших косата й, беше трудно да и се сърдя. – Само ми обещай едно нещо?
- Какво?
- Никога не приемай съвети за секса от Алис.
3. Алис

- Сега, Нес, най-важното нещо, което трябва да помниш когато стане дума за секса, не е какво правиш, а какво носиш. – обясни Алис.
Изкарах малко ръмжене, можех да видя на къде отиваме.
- Сега, лично аз намирам Джаспър за класик, френска прислужница, медицинска сестра, моряк. Любимото му е каугърл, макар че това получаваш когато половинката ти е от Юг... – промърмори Алис.
Направих гримаса, не ми трябваше да знам предпочитанията на Джаспър.
- Сега, нека продължим. Искам да отидем до магазина, преди Едуард да забележи, че ни няма. Помолих Бела да го занимава.
- Майка ми е включена в този план? – почти извиках.
- Е, не точно. – каза заобиколно Алис. – тя мисли, че отиваме на нормално пазаруване, но я помолих да държи Едуард зает, защото търсим подарък за рожден ден.
- Но ние не празнуваме рождени дни. – казах аз.
- Но и казах да си мисли, че трябва. Това ми дава още седем извинения да планирам партита.
- Все едно нямаш достатъчно. – промърморих. Не разбирах желанието на майка ми за големи тълпи.
- Какво беше това, Неси? – попита Алис през рамото си.
- Нищо, нищо. – казах бързо.
- Чудесно! Да тръгваме. – Алис ми хвана ръката, и , днес нямаше да се дърпам.
Влязохме в града, в нашия дом в Нова Зеландия, не като големите бели къщи във Форкс.
- Алис, моля те, не ме карай да правя това. – поех си въздух и закрачих напред. – Вече ме измъчваха баща ми и Емет.
Алис се ухили.
- Да, видях това. И повярвай ми Неси, чакай още. След мен, естествено. – тя се изкикоти.
- Това място отворено ли е през деня?
Алис погледна учудено, вдигна едната си вежда.
- Магазин за костюми?
- Не, знаеш.... магазин за големи.
Тя се изсмя и ме погледна.
- Ренесме, мила. Ние не отиваме във секс магазин. Просто обикновен магазин за костюми. Каква леля ще съм, ако те заведа във секс магазин?
Замръзнах, засрамена.
- Ще се изненадаш какво можеш да намериш в такива магазини, единственото което трябва да направиш е да поразровиш.
Мигнах яростно.
Пристигнахме пред Парти Мания, аз въздъхнах облекчено, беше голямо и семейно, не осеяното с неони място което очаквах. Всичките ми надежди се разбиха когато зърнах надписа Възрастни Само.
Супер.
Алис не хабеше време, веднага след като пристигнахме Алис почна да убеждава охраната, че сме много над 18 годишни (каква ирония) и показа шофьорски книжки, за да го докаже, те ни пуснаха моментално. Тя започна да граби дузини костюми от закачалките и на ги хвърля в ръцете ми, грабейки още. Само когато можех да видя над купчината в ръцете ми, можех да чуя думите й.
- Аз ще пробвам с теб, така ще бъде по-забавно. – каза Алис.
Направих гримаса, съмнявах се да има нещо, което да направи това по-забавно.
- И помни Ренесме, това не е шикозно парти за което пазаруваме, всичко това е за Джейкъб. По-малкото е повече, зависи от ситуацията.
Грабнах първия костюм от купчината, на картинката беше показано русо момиче в Кан Кан рокля. Махнах моята обикновена рокля и облякох другата.
- Готова ли си, Нес? – попита Алис, точно когато завърших със вдигането на ципа.
Излязох навън от кабинката, Алис ме изгледа, облечена в много изрязан костюм на Тинкърбел, с допълнение на светло сини високи токчета. Очите й зашариха по мен.
- Прекалено безопасно. – каза тя. – Следващата.
Следващото беше костюм на момичето на Робин Худ.
- Няма начин, прекалено евтино. – каза сериозно Алис.
Затова продължих, мисля че пробвах хиляди костюми. Зайче, пират, Снежанка, леприкон, Гейша, полицай, Пепеляшка, войник, училищно момиче, пожарникарка, гангстер, стюардеса и много други. Преди Алис да одобри само един.
- Перфектно! – запляска с ръце тя, когато излязох с костюм на малката Червена шапчица.
Това съдържаше малка прозрачна блуза, и червен корсет и естествено червена шапка.
- Джейкъб ще го ЗАОБИЧА. – Алис извика. – Защото знаеш какво става с малката Червена Шапчица? Изяжда я Големия Лош Вълк. – речта й беше пълна с логика.
Зарових лицето си в ръцете си, проклинайки това, че бях единствения член на това семейство чиито бузи можеха да стават червени.
- Това ли е Алис? – попитах аз. – Имаме костюма.
- Почти започваме. По-важно е какво носиш отдолу.
Алис плати за костюма ми, въпреки протестите ми. И също така си купи три за себе си, коментирайки „На Джаспър ще му хареса тази вечер.”
- Малко повече информация. – Какво му имаше на семейството ми и секса? Изглежда всички щях да се изредят. За нещастие за мен, на мен не ми трябваше да знам как ще се облича Алис.
Била съм във Виктория Сикретс няколко пъти преди, с приятелки от училище, за да взема секси бельо, за редките случаи когато бях насаме с Джейкъб. Но да отида там с Алис? Е, поне не бях с татко.
Тя почти беше влязла в магазин, когато се намерих под купчина от сутиени и гащи. Алис беше като ураган, безспирна пред нищо. За щастие нямаше да ги пробвам всичките.
И пак Алис купи повече за себе си отколкото за мен. И пак плати тя.
- Неси, нали наистина не искаш сметка от Виктория Сикретс на кредитната карта на Едуард?
Моментално кимнах.
Когато се върнахме вкъщи успяхме да скрием всичко в стаята ми и небрежно седнахме с мама и татко в главната стая.
- Хей. – майка ми се усмихна. – Как си прекарахте?
- Чудесно. – казах аз усмихвайки се широко, внимавайки с мислите си.
- Няма чанти? – баща ми вдигна едната си вежда. – Колко невероятно за теб Алис да не купиш нищо.
- Все още е в магазина. – отговори Алис бързо. – Купихме... маса и столове. Ще е трудно да обясним как две малки момичета ще ги замъкнат до дома си.
- Купили сте маса и столове. – тона му повишавайки се. – Защо?
- Имаха намаление. – Алис продължи, аз подбелих очи, можеше да измисли нещо по-правдоподобно.
Изражението на мама беше съмняващо се.
- От кога има намаления за поощрения? – подразни се тя.
- Само два долара за всичко.
Господи, Алис! Спри да говориш!
- Само два долара, казваш? И колко бяха костюмите?
Алис и аз замръзнахме.
- Не криеш много добре мислите си, когато се тревожих колко лошо лъже Алис. Наистина лъжеше лошо, мога да добавя. – татко каза.
Нямаше да се изненадам, ако изтичаше до горе и изкараше заровените дрехи сега, разкъсвайки ги на парчета, преди да ги изгори.
Алис сложи главата си на масата.
- Съжалявам, Нес. – промърмори тя.
- Няма проблем. – казах аз, благодарейки, че ще мога да се отърва от нелепия костюм. Но трябва да призная, че Джейкъб щеше да хареса идеята за Големия Лош Вълк.
- Само ми обещай едно нещо. – Алис ме погледна.
- Разбира се, разбира се. – кимнах.
- На приемай съвети за секса от Карлайл.
4. Карлайл

- Ренесме? – повиках меко от горния етаж. – Можеш ли да дойдеш тук за момент?
- Добре, Карлайл!
Красивата й глава се подаде.
- Да?
- Искам да седнеш. – помолих аз, показвайки празния стол пред мен, започвайки по докторски стил.
- Добре. – звучеше несигурна, и малко нервна.
- Говорих с Едуард, и той ми каза че сте си...поговорили. – кръстосах пръстите си пред мен, гледайки много внимателно нокътя на палеца си.
- О, не. Знам накъде отиваш с това. – изръмжа тя, дъвчейки бузата си ожесточено. – Още един секс разговор?
Аз кимнах.
- За нещастие за теб, да. Но обещавам, ще е забавен секс разговор!
Тя вдигна едната си вежда.
- Съмнявам се.
- Помислих си че можех да играем игра. – протегнах се към чекмеджето на бюрото си и взех няколко навити постера. – Взех тези от образователния център на болницата.
Тя ме изгледа много объркано, докато поставях няколко бели карти пред нея.
- Сега, картите са за теб. Аз ще държа постера, а ти ще поставяш картите на правилните места! – казах бодро.
- Може ли просто да тръгна? – помоли тя.
Разклатих главата си.
- Няма шанс, това е важно Нес. Освен това, никога не се е налагало да обяснявам „The Birds and the Bees” на другите, макар че семействата им са ме изпреварили в това. И предполагам, че винаги съм си мислил, че пропускам нещо много важно.
- Не е честно! Не играй с картата на симпатията.
- Това са единствените карти, които ще използваме днес, Ренесме.
Тя подбели очи и грабна торбичката с иглите.
- Сега. – отворих постера и го изпънах. – Каква е първата диаграма тук?
- Вагина. – промърмори тя и бузите й се зачервиха.
- Отлично! – поздравих я аз. – А тази?
- Пенис. – прошепна тя, почти разбираемо, сега още по-засрамена.
- Много добре, сега вземи картите и ги постави на местата им. – това наистина беше забавно.
Тя придърпа карта до себе си и прочете надписа. Бързо го постави на дясната страна на диаграмата.
- Малко по-ниско. – казах аз. – Перфектно!
- Ти си най-необичайния дядо. – Ренесме каза и обърна друга карта.
И така продължихме. Докато не приключихме. Тя издиша тежко след като постави последната карта.
- Сега мога ли да тръгвам?
Разтърсих глава.
- Има още едно нещо, за което да поговоря с теб. Може да си чувала човешките ти приятели да споменават, може да си чувала в училище. И по двата начина е сериозно. STDs.
Тя потръпна, несъзнателно.
- Но никога не съм го прихващала!
- Това не значи, че никога няма да се разболееш! – казах високо аз, превръщайки се от доктор в дядо. – Освен това, този Джейкъб, тича наоколо, бълхи, винаги ги има. Не знаеш какво може да му има!
- Звучиш точно като баща ми! – протестира Нес.
Игнорирах я.
- В болницата имаме публична клиника, трябва да видиш нещата които пристигат, няма да повярваш... – започнах аз. – Но както и да е, най-важното нещо което искам да кажа е, трябва да можеш д ги разпознаваш. Затова ще започнем друга игра.
Тя изръмжа шумно.
- Моля те, това е почти толкова лошо колкото Алис...
Прекъснах я.
- Не се безпокой, Това е компютърна игра, която открих в Интернет, нарича се STD нападение.
Очите й се разшириха.
- Сериозно?
- Да. – обърнах лаптопа си към нея, и се преместих моментално до нея.
Тя веднага включи играта.
- Бързо, бързо! Презервативите не стават, използвай шампоан, шампоан! – извиках аз. Не можах да се спра, Емет не е станал такъв от само себе си. – Обърни! Натисни 1!
- Карлайл! – глава й се обърна към мен.
- Съжалявам. – вдигнах ръцете си извинително. – ИЗПОЛЗВАЙ АНТИ ВИРУСА!!!
Тя издиша шумно.
- Химуса ме хвана, мамка му и няма симптоми.
Усмихнах се на себе си, тя започваше да схваща. Може би игрите в Интернет наистина бяха обучаващи.
Главата на Есме се подаде през процепа на вратата.
- Какво става тук? Всичко което можех да чуя беше викове за анти вируси?
Повиках я до себе си, Ренесме се занимаваше с играта.
- Бързо! Използвай хапчето отново! – извика Есме. – Няма да повярваш колко много майки съм чувала да говорят за бременните си дъщери. Не и преди да се омъжиш. – напомни на Ренесме тя.
- Какво ви става на всички и морала ви? – попита тя, и разпери ръце когато на екрана светнаха резултатите й.
- О, не можем да се спрем.
Ренесме завъртя стола си, за да се обърне ъм мен.
- Сега мога ли да си ходя?
- Предполагам, че можеш.
- Най-сетне. – тя скочи от стола и се запъти бързо към вратата.
- Само още едно нещо. – извиках й аз. – не приемай съвети за секса от Джаспър.
5. Джаспър

Изкарах двата килима на пода в спалнята, които делих с Алис. Бързо ги постелих на пода, и си заиграх с голямото стерео, и морски звуци изпълниха стаята.
- Ренесме? – повиках меко. – Може ли да дойдеш тук за момент?
Настроението й беше нервно, когато влезе в стаята след една секунда, предположих че вече знае защо е тук.
- Моля, седни. – казах аз, показвайки килима. Наместих се на земята и кръстосах крака срещу нея.
Сега беше объркана, изпратих една вълна от спокойствие към нея и тя се отпусна, затвори очи.
- Сега, Ренесме, за мен, секса се основава на емоциите. – започнах.
Тя се напрегна, беше и раздразнена и смутена. Кръвта се надигна в бузите й и усетих как собствените ми нерви се опъват, когато тя се ядоса.
- Ренесме, чувствам това, което чувстваш, помниш ли? Не се ядосвай. Това е хубаво нещо.
- Съмнявам се. – промърмори тя.
- Сега, изчисти съзнанието си, дишай. – инструктирах я. – Затвори очи, концентрирай се върху звуците в стаята.
Тя затвори очи и аз бързо се присегнах към леглото си, и изкарах книгата за медитация от там. Бях я взел тази сутрин, защото не бях сигурен как да започна. Бързо преминах през страниците, търсейки правилната секция.
- Добре. – започнах аз. – Кръстосала си краката си, добре. Сега ръцете на коленете, дланите отворени и нагоре.
Честно, за мен всичко това ми се струваше нелепо, но очевидно беше добър метод за ‘разбиране на емоции’ за някой не като мен.
- Сега, представи си сцена. Може да си навсякъде. – отворих едното с око и погледнах книгата, разтворих друга страница. – Правиш ли това?
- Да. – отговори тя, сега тя беше спокойна без помощта ми. Сигурно имаше нещо общо с тази медитация.
- Сега представи си Джейкъб с теб, той те докосва както ти искаш. Предполагам че искаш Джейкъб да ти е първия? Като виждам онова цялото принтиране. Както и да е, докосване, докосване.
Тя се засрами отново, но имаше още нещо, възбуда?
- Няма нужда да чета мислите ти, за да разбера какво си мислиш. – изкикотих се, без да мога да се спра.
За няколко минути потънахме в мълчание. Намерих звуците в стаята за малко дразнещи, трябваше да помоля Едуард за малко класическа музика, но тогава трябваше да казвам защо я искам. За да дам секс съвет на дъщеря му.
- Сега, Ренесме, никога не си правила секс преди?
Тя се сви.
- Не.
- Това е добре. Ще си първата в тази къща, която ще прави секс преди да се омъжи.
- Всички ми напомнят това. – изглеждаше малко огорчена.
- Алис ми каза за пазаруването ви. – не можах да спра смеха си. – Можех да вкараш това облекло във фантазиите си. Но най-вече, концентрирай се върху чувствата които ще изпитваш от тази сцена. Защото, какво е секса без емоции?
- Ъмм...
- Това беше риторичен въпрос... Сега ще симулирам някой чувства, малко по-силно отколкото ще ги изпиташ, само докато схванеш. – поех си дълбоко дъх. Това ми се струваше малко грешно, да правя това на племенницата си, но щеше да я подготви.
Претърсих мислите си за нещо полезно. Сетих се за времето когато Едуард беше в стаята с Алис. Той щеше да е толкова ядосан, ако знаеше за това. Помислих си какво ли ще е, ако Алис беше тук, и хвърлих тези емоции към Неси.
Дишането й се ускори, и тя се извъртя на килима. Не можах да се спра, почнах да се хиля. Настроението й веднага се промени в засрамено и раздразнено.
- Е, продължаваме. – казах бързайки, преди да започне да ме хока. – Спомни си че са нужни двама, за да танцуваш танго, това с емоциите върви и по двата начина. Искаш и Джейкъб да се чувства добре, нали?
Тя кимна бързо, отчаяна това да свърши.
- Е, всичко е в оралната игра. Не позволявай никой да те разубеди в това. Проникването не е нужно за...
- Спри тук. – Ренесме почти извика. – Не искам да знам нищо за проникването, не искам да знам нищо за оралната игра, не искам да знам нищо за това!
- Успокой се. – подканих я, изпращайки вълна от спокойствие към тялото й. – Това е важна част от образованието ти. Бих искал някой да ми беше дал този съвет!
- Да, правилно. – промърмори тя изчервявайки се.
- Не, сериозно. Когато бях на 17 от къде да знаех какво беше G-точка? Бяха ме оставили там долу сам!
- Можем ли да стигнем до извода? Трябва да чувствам. Какво да чувствам? – попита тя.
- Не знам, ако трябва да съм напълно честен. Може да мразиш да правиш любов. Обаче не мога да си представя защо няма да.... – започнах да говоря аз.
- Нещо друго?
- Никога не приемай съвети за секса от Розали.

» Vampires in Vegas [превод]