All together

Take me as I am... not as who you want me to be
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Местим се! Линк към новия форум, както и малко повече разяснения, може да намерите ТУК.

Share | 
 

 Vampires in Vegas [превод]

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Loneliness
Bloody game
avatar

Брой мнения : 983
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Убиване
Humor : Едно ще сее смърт. Друго ще обича. Трето на хората ще прилича.
Точки : 613

ПисанеЗаглавие: Vampires in Vegas [превод]   Вто Мар 09 2010, 22:38

Превода не е мой, а е на Николина Иванова и тя ми позволи да го пускам.

1.Подозрения
Bella's POV




Кракът ми удряше няколко пъти в секундата пода, погледнах към красивите очи на Едуард. Не знам колко време го гледах, ставайки още пo-раздразнена с всяка секунда.
- Успя ли да разбереш, Едуард? – попитах за поне пети път този час.
- Не, Бела. Станала е много добра в това да ме блокира от мислите си. Когато реша да проверя, тя вижда и главата й се пълни с мисли за висши математически уравнения, текстове на наистина лоши песни, или по-лошо... – той потрепери при мисълта. Можех само да предположи, че тези мисли са били свързани с нея и Джаспър в излагаща позиция.
От миналата седмица, виждах Алис рядко. И ако Едуард влезеше в стаята тя изчезваше, за да ловува, отново. Не беше присъщо за нея да се държи така. Тя ме отбягваше, и определено отбягваше Едуард.
- Знам че планира нещо. Мога да го усетя. Трябва да разберем какво преди да е прекалено късно. – започнах да ставам параноична и започнах да подлудявам Едуард с въпросите си, дори да беше прекалено голям джентълмен за да каже нещо по въпроса.
Към добавка към странното й поведение, забелязах особен блясък в очите на Алис, който винаги е преобръща стомаха ми. Обикновено, означава пътуване за пазаруване до Сиатъл или следобед на „Гримиране на Бела”, което наистина смятам че трябва да и е омръзнало до сега.
Оставаха две седмици до сватбата и аз бях достатъчно стресирана, без да има да се притеснявам за нещата които Алис планира да ми направи. Вече притеснявах Едуард от няколко дни, за да „надниква в мозъка на Алис„ за мен, за да разбере какво е намислила, но той не знаеше нищо, което ме притесняваше още повече.
Телефона на Едуард звънна внезапно.
- Какво искаш? Да, ще я питам. – той се обърна към мен с подозрителна усмивка на лицето си. – Алис иска да дойдем в къщата сега. Искаш ли? Тя твърди, че трябва да ти каже нещо важно. – той подбели очите си към мен и се усмихна.
Крака ми замръзна и аз просто кимнах с глава. Да се надявам да свърши по-скоро. Нова рокля, оскъден бански за медения месец, нова прическа, да оформи веждите ми... мозъка ми започна да преминава през ужасите, които можеше да включва плана на Алис.
Едуард затвори телефона и очите му имаше леко притеснение. Той сложи ръцете си около кръста ми и ме придърпа близо.
- Не се паникьосвай, но мисля че това ще е по-лошо от това което си мислиш, Бела. Мисля и Розали е включена в плана й.
- Защо каза това? Какво каза тя? Видя ли нещо? – мозъка ми щеше да експлодира. Премислих последните няколко дни. Алис и Розали, двете отиваха заедно на лов повече от обикновено и ги бях виждала само няколко минути и те трябваше да правят нещо. И двете ли се опитваха да държат Едуард далеч от мислите си със странни мисли и да го държат на разстояние? Знаех че дарбата му беше ограничена от разстоянието... затова ли ги нямаше толкова много? Наистина ли бяха ловували или планираха нещо което със сигурност щеше да е моя край? Погледнах в красивите очи на Едуард, лицето ми не можеше да изглежда по-безпомощно.
Той се усмихна и нежно целуна устните ми.
- Не се безпокой, ще те пазя от лудите си сестри. Мога да бъда доста страшен когато искам. – той се усмихна с ослепителната си усмивка, която накара сърцето ми да започне да препуска и след това отново ме целуна.
Отвърнах му на целувката и се засмях.
- Мисля че съм по-уплашена от Алис отколкото от Волтури, понякога. И ако Розали е включена... – лицето ми стана червено. – Нека приключваме с това,преди да полудея.
Погледнах нагоре усмихната, грабнах лицето на Едуард и притиснах устните си към неговите. Както винаги, почувствах студените му устни, прекрасно върху моите... прекалено хубаво. Върху лицето му се появи усмивка, която знаех че значеше че прекалявам, но на мен не ми пукаше. Ако щях да бъда унижавана в ръцете на сестрите му, исках да взема нещо хубаво от цялата ситуация. И двамата се усмихвахме, докато се запътвахме към колата.

_________________


Последната промяна е направена от Анна Соуске на Сря Мар 10 2010, 00:28; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
AngeL_of_Death
Killer
avatar

Брой мнения : 531
Местожителство : Някъде между нищото и нещото, между живота и смъртта.
Humor : Малка кучка -на дявола внучка!!!
Точки : 426

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Вто Мар 09 2010, 23:15

Харесва ми...
Давай още...

_________________
Looking down into those eyes, I know,
I`ll be lost and never found again.
Kiss me once and I will surely melt and die.
Kiss me twice and I will never leave your side.
Until the sign of winter, always by your side...
Върнете се в началото Go down
Rikkuchan -
Bloody doll
avatar

Брой мнения : 1455
Humor : Sometimes... when I say: `Oh!! I'm fine` I want someone look into my eyes and say `Tell the truth`
Точки : 1010

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Вто Мар 09 2010, 23:17

добрее ..
нищо не мога да кажа за сега освен обичайните неща като правописни и пунктоационни грешки ...
пусни и другата глава...


п.п. моля те не удебелявай шрифта, защото много трудно се чете ... очите ми щяха да изкочат, за да мога да разчета думите ....

_________________
Soto wa Rain Rain Rain kimi ga hoshikute
Crazy Rain Kimi wa inakute
Shoudou wo aoru ame tsubu ga Mado ni tsume wo tateru
Ai wa Pain Pain Pain Ichibyou goto ni
Deeply Pain Fukaku naru kara
Warui uwasa kurai ja
Tada no sabishii otoko ni mo narenai
Върнете се в началото Go down
http://all-together.forumotion.com
Loneliness
Bloody game
avatar

Брой мнения : 983
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Убиване
Humor : Едно ще сее смърт. Друго ще обича. Трето на хората ще прилича.
Точки : 613

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Сря Мар 10 2010, 00:27


2.Бела-дремна
Bella’s POV




- Е? – попитах когато паркирахме в гаража на Кълънови. – Нещо? Какво си мислят?
Едуард само се засмя.
- Алис брои пропускайки 4 цифри, стигнала е до 21,692... 21,696... и Розали си се представя с всички възможни облекла от гардероба й, нейно собствено модно шоу. Добри са, трябва да им го призная. – сега се смеехме. Можех да разбера че наистина е притеснен да няма представа какво става. Той потръпна и отвори вратата.
Излязох от Волвото и влязох в къщата. Алис се появи от стълбите с толкова голяма усмивка на лицето си, че помислих че ще експлодира. Розали седеше на дивана, четейки списание, но малка усмивка се появи на лицето й, когато влязохме.
- Бела, ти си тук! – Алис изкрещя с най-музикалния си глас. За някой толкова малък можеше да е много шумна. – Имам да ти казвам нещо, и направо ще го ЗАОБИЧАШ!! – тя сега скачаше с вампирска скорост, от което ми стана малко лошо.
- Най-сетне ще ми кажеш ли какво става? Знаехме че държите Едуард далеч от мислите си, затова мисля че това е нещо голямо. Естествено, трябва да знаете че Едуард обеща да ме защитава от теб... вас. – Погледнах към Розали, която вдигна веждата си, когато казах това. Тя започна да се смее.
- Спокойно, Бела. Винаги преувеличаваш. Просто ни се довери, поне веднъж, моля те. В колко неприятности мислиш че малката Алис и аз можем да те вкараме? – Розали попита, докато невинно ме гледаше. Можех да видя защо Емет й се подчиняваше така.
- Еееее... – попитах.
Джаспър и Емет влязоха в стаята изглеждайки много объркани.
- И ние искаме да знаем какво става. Двете не сте били „нормални” от дни. Не че можем да наречем Алис нормална... – Емет запелтечи.
- Можем ли да се присъединим към забавлението?
Джаспър трябва да е почувствал тревогата ми и усетих спокойствие да ме облива.
- Това няма да помогне, Джаспър! Просто накарай жена си да ми каже през какво мъчение ще ме изложи! – ядосах се. Едуард стисна ръката ми.
Алис се завъртя към нас пеейки.
- Отиваме на пътуване. Пътуване само с момичета! – тя погледна към Едуард, докато произнасяше частта „момичета”. – Отиваме заради голямата ни нужда от R&R. Когато се върне, ще е толкова близо до сватбата, че ще има милион неща за вършене. – тя се обърна към момчетата, които се мръщеха. – Вие останете тук и ловувайте няколко дни, или правете там каквото правите, за да мине времето. Искам ви всичките силни и готови, защото ще имам списък за правене, когато се върнем и не искам никой да се покрива. Имаше сватба за организиране! – Алис беше напълно сияеща. Всички стояхме в удивено мълчание.
- Къде отивате/ме ? – Едуард и аз извикахме заедно.
- Защо не можем да дойдем? Не е честно... никога не правим нищо забавно... – Емет и Джаспър се оплакаха.
- Нямам никакъв багаж. Никъде не мога да отида. Ами Чарли? Не мога просто да изчезна... – аз си поемах въздух, колкото се може повече. Нямаше да бъда завлечена нанякъде от тези двете.
Розали изсвири СИЛНО. Всички замръзнахме. Тя се усмихна.
- Къде отиваме, е тайна. – Преди Едуард да може да изрази следващия си коментар, защото тя закри устата му с ръка. – Тя ще е безопасност с нас, Едуард. Би ли искаш Алис и аз да се докажем пред теб? – след това тя се обърна към Джаспър и Емет. – Не, не можете да дойдете. Момичета ли сте? Не, и освен ако не може внезапно да ви израснат гърди, НЯМА ДА СТАНЕ! – най-накрая тя се обърна към мен. – Бела, не ти е нужно нищо за това пътуване. Дори Алис и аз не сме приготвили багаж. – Емет подбели очите си. – Ще си купим нещата от които ще се нуждаем, когато пристигнем. Не искаме да рискуваме г-н Нахален да види нещо, което сме приготвили, защото може да развали изненадата. Ще си вземем телефоните и Алис не вижда проблеми... – Алис се засмя. – Добре, нека се поправя, не вижда опасности. - зловеща усмивка се изписа на лицето й. – А Чарли – той знае че заминаваш за уикенда с нас. Той знаеше през цялото време, но Едуард беше прекалено фокусиран върху това да види нашите мисли, затова не се сети да провери какво може да знае Чарли! – тя беше доста горда от себе си и се чувстваше сигурна, че е казала всичко, след което освободи устата на Едуард.
Той се обърна към мен бързо.
- Какво искаш да направя? Да ги вържа за дърво, да ги затворя в изоставена мина, да ги погреба живи... е, те живи, но знаеш какво имам предвид... Емет и Джаспър ще помагат, ако имаше нужда от тях. – Те се усмихнаха само когато си помислиха за това.
Аз погледнах към Алис, и тя ме погледна с най-умолителните си очи, а Розали ми се усмихна с една от зашеметяващите си усмивки и преди да разбера какво става, аз започнах да мърморя.
- Добре, нека свършваме с това. – как да им откажа? Очевидно бяха правили толкова много подготовки, и бяха преминали през толкова усилия, за да държат Едуард в неведение, затова си помислих че ще ги нараня много, ако кажа не. И ако трябваше да съм честна със себе си, бях поне малко любопитна какво бяха планирали.
Алис прибяга, за да каже на Карлайл и Есме, че тръгваме. Розали отиде да вземе пуловер и слънчеви очила, макар че навън беше тъмно. Емет и Джаспър мърмориха нещо, за това колко било нечестно...
Аз се обърнах към Едуард, който изглеждаше тъжен. Аз хванах ръката му и го поведох нагоре, към стаята му. Той седна на дивана и ме придърпа към гърдите си.
- Не съм сигурен за това, Бела. Знаеш колко мразя да съм далеч от теб... ами ако нещо се случи? – очите му бяха изпълнени с притеснение.
Аз се усмихнах и целунах врата му.
- Едуард, те преминаха през толкова много препятствия. Това трябва да значи много за тях и ако трябва да съм честна съм трогната, че правят всичко това за мен. Доколкото безопасността ми, ще бъда в много добри ръце, знаеш това. Кой съзнателен човек ще пресече пътя на Алис и Розали? Те биха откъснали главата му... буквално, ако трябва да добавя. – не можех да не се усмихна.
- Но ще ми липсваш, Бела. Аз няма ли да ти липсвам, поне малко? – той използва цялата сила на очите ви върху мен, когато каза това. Мъгла започна да обзема главата ми. Той се опитваше да ме накара да остана с целия си вампирски чар.
- И ти ще ми липсваш, Едуард. Нека ти дам нещо с което да ме помниш, докато ме няма. – Сега беше моя ред да го зашеметя. Приближих тялото си и сложих ръцете си на лицето му. Сърцето ми започна да препуска, когато притиснах устните си към неговите. Той отвърна на целувката ми нежно, но огромен ентусиазъм. Лицето ми се изчерви и преди да разбера, лежах по гръб на леглото му. Той беше върху мен, ръцете му минаваха по тялото ми. Аз се опитах да си поема въздух и той се засмя. Аз започнах да разкопчавам копчетата на ризата му, когато вратата се отвори.
- Време е да тръгваме! – Алис и Розали извикаха. Тогава замръзнаха, виждайки в каква ситуация ни хващат. Естествено, как Алис би могла да е изненадана, никога няма да разбера. Сигурно се е концентрирала наистина силно върху математиката в главата си, за да не види какво става. – УУПС! – беше всичко което чух и след това кикотене.
- Имате ли нещо против? – Едуард им изкрещя. – Опитвам се да кажа довиждане на годеницата си, преди да бъде отвлечена от ненормалните ми сестри, на някое незнайно място, поради Бог знае какви причини! – той звучеше ядосан, но можех да видя усмивката му.
- Ще има достатъчно време за това след сватбата! Бела, има неща за вършене, да тръгваме! – Алис тропна с крак.
Аз погледнах към тях, погледнах към Едуард и увих ръцете си около врата му и го придърпах към мен. Не бях свършила още. Поех си дълбок дъх и му дадох една последна, страстна целувка. Аз свалих ръцете си и прошепнах в ухото му:
- Обичам те, Едуард.
- И аз те обичам, Бела. Трябва ли да тръгваш? Можеш да останеш с мен. Сигурен съм, че ще намерим нещо за правене. – на лицето му се появи дяволит поглед.
Розали направи крякащ звук и аз се обърнах към него.
- Съжалявам, трябва да тръгвам. Но поне ще има нещо с която да ме помниш... – аз се обърнах и го целунах, след което намигнах през рамото си и излязох.
- Вие двамата наистина трябва да приключвате с това. Радвам се че сватбата е скоро. Единия от вас може да се подпали, скоро! – Розали се засмя.
Алис и Розали вече бяха казали довиждане на Джаспър и Емет. Те седяха на дивана и изглеждаха тъжни както преди. Бяха доближили главите си и си шепнеха нещо. Едуард ни последва долу и повдигна веждите си в тяхна посока. След това внезапно се усмихна на това което си мислиха...
- Момчета, дръжте се прилично докато ни няма. Ще се върнем в Неделя. Не се безпокойте, и НЕ НИ ПРОСЛЕДЯВАЙТЕ! Ще разбера ако се опитате и няма да харесате последствията. Схвана ли... Едуард?? – Алис погледна към него. Можеше да е доста плашеща, когато пожелаеше.
- Не може ли поне да знам къде отивате? Знаеш как се притеснявам. Само ще подлудя Емет и Джаспър. Нещо, каквото и да е? – Едуард помоли Алис. Можех да кажа, че вече започваше да се притеснява и тя също можеше. Зла усмивка се появи на лицето й.
- Ще ти дам улика. – докато го казваше тя прошепна нещо на Розали, прекалено тихо, за да я мога да я чуя и след това затвори очите си.
Очите на Едуард се разшириха, сякаш беше шокиран от нещо, което ме уплаши. Но тогава, той се обърна към мен и в очите му имаше похот, което напълно ме изненада. Погледа му беше толкова съсредоточен, че трябваше да проверя дали ризата ми е разкопчана или дали воабще имам дрехи. И тогава внезапно той се обърна към Алис.
- Къде ще ходи облечена така! – настоя той.
Преди да разбера какво става, усетих как Алис ме дърпа към BMW-то на Розали. Розали беше вече зад волана, готова за бързо бягство. Алис ме сложи на задната седалка, Розали подкара колата с пълна пара и ние вече летяхме през пътя, който водеше извън града. Последното нещо, което видях, когато маневрирахме, беше Едуард който стоеше на верандата с ръце на кръста си, ядосан и Емет и Джаспър, които се заливаха със смях.

_________________
Върнете се в началото Go down
AngeL_of_Death
Killer
avatar

Брой мнения : 531
Местожителство : Някъде между нищото и нещото, между живота и смъртта.
Humor : Малка кучка -на дявола внучка!!!
Точки : 426

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Сря Мар 10 2010, 09:22

Имаше доста грешки, които могат а бъдат избегнати.
Фика много ми харесва и чакам да качиш следващата глава.

Цитат :
Последното нещо, което видях, когато маневрирахме, беше Едуард който стоеше на верандата с ръце на кръста си, ядосан и Емет и Джаспър, които се заливаха със смях.

Това много ме изкефи.. 🤣

_________________
Looking down into those eyes, I know,
I`ll be lost and never found again.
Kiss me once and I will surely melt and die.
Kiss me twice and I will never leave your side.
Until the sign of winter, always by your side...
Върнете се в началото Go down
Rikkuchan -
Bloody doll
avatar

Брой мнения : 1455
Humor : Sometimes... when I say: `Oh!! I'm fine` I want someone look into my eyes and say `Tell the truth`
Точки : 1010

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Сря Мар 10 2010, 12:33

добрее ... няма да говоря за грешките, защото ги имаше и то в изобилие... в тази глава мисля, че на едно или две места видях и смислова грешка ... както и да е ..
едвам си доядох закуската ... спуках се от смях .. 🤣
знам какво става нататък във фика, но по телефона не беше мн интересно, така че пусни и другите глави, за да мога да си го прочета на спокойствие ... :lol:

~by Маги


п.п. фика не ни харесва ... *намръщено*
предпочитаме нещо за Бела и Джаспър ... :beee:

~by Леми и Маги

_________________
Soto wa Rain Rain Rain kimi ga hoshikute
Crazy Rain Kimi wa inakute
Shoudou wo aoru ame tsubu ga Mado ni tsume wo tateru
Ai wa Pain Pain Pain Ichibyou goto ni
Deeply Pain Fukaku naru kara
Warui uwasa kurai ja
Tada no sabishii otoko ni mo narenai
Върнете се в началото Go down
http://all-together.forumotion.com
Loneliness
Bloody game
avatar

Брой мнения : 983
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Убиване
Humor : Едно ще сее смърт. Друго ще обича. Трето на хората ще прилича.
Точки : 613

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Чет Мар 18 2010, 12:33

3.Вегас, Бейби
Bella’s POV



Ние летяхме по пътя с Розали зад волана. Ако преди си мислих, че карането на Едуард е страшно, никога повече нямаше да се оплаквам. Спрях да гледам, когато скоростометъра стигна до 235 км/ч. Алис и Розали все още се кикотиха на бързото ни бягство от къщата. Аз продължавах да гледам към страничните огледала за Едуард, който да се появи зад нас във Волвото и да ни завлече вкъщи. Алис забеляза и просто се засмя.
- Бела, Едуард няма да те спаси сега и нямаме намерения дa те връщаме преди да сме се позабавлявали.
- Как можеш да си толкова сигурна, че няма да ни проследят? Има 4 коли в гаража и дори да не знаят къде съм доста сигурна, че могат да ни „изловяват”, ако искат. – предположих че това е причината Розали да кара толкова бързо, за да ни раздели с момчетата, колкото се може по-бързо. Но какво ще ги спре от това да скочат в колите си...
Розали подбели очите си в моя посока.
- Бела, погледни в краката си. – на пода имаше малка кутия. В нея имаше жици и парчета метал.
- Какво е това? – попитах, но усмивка се появи на лицето ми.
- Само някой части от колите в къщата. Никой не познава колите, както аз. Бях много изобретателна в това кои части от колите да взема, за да не могат да се движат повече от метър! – тя избухна в истеричен смях, заедно с Алис. Аз започнах да се смея също, защото можех да си представя Едуард, Джаспър и Емет да влизат в колите и те да не искат да запалят. Трябва да са толкова ядосани. Не можех да не се разсмея.
- Е, след като бягството ни е завършено, можете ли да ми кажете къде отиваме? Ще ми завържете ли очите и ще ме поведете през гора до незнайно място или какво ? – бях започнала да се включвам в цялото това приключение, сега.
Розали погледна колко километра бяха минали преди да отговори. Сигурна съм, за да се обеди, че не е в „обсега” на Едуард, преди да проговори думите.
- Отиваме във Вегас, Бела! Алис и аз решихме да ти направим моминско парти и това е точния вид забавление, от което се нуждаеш преди да се омъжиш за Едуард. Кой знае, може да научиш нещо полезно този уикенд! – тя се обърна, за да ми намигне.
Лицето ми беше в невъзможна сянка от ярко розово. Започнах да правя вътър на лицето си, заради горещината му.
- Моминско парти във Вегас? Шегувате се? Мисля че ще повърна. – аз се наведох надолу, опитвайки се да си поема въздух.
- О, Бела, спокойно. Всичко ще е наред. Казах на Едуард, че няма да има опасности. Обещах да те върнем в перфектно състояние. И да се надяваме да спреш да се изчервяваш докато дойде време да се връщаме. – Алис се засмя с най-сладкия си смях.
Не можех да повярвам. Бях в кола, караща със 300 км/ч, с двете ми вампирки сестри-по-закон (сметнах че „зълви” е прекалено грозно дума), пътуваща към Лас Вегас за моминско парти. Това беше по-лошо от Бела Преобразяванията, пазаруването и бикините, взети всичките заедно. Тогава се сетих за нещо и се изправих.
- Алис, точно преди да си тръгнем, ти показа нещо на Едуард. Нещо за мен, и какво си планирала. Той ме погледна като пуйка на Деня на Благодарността. Какво му показа?
С най-правото си лице тя каза:
- Просто си те представих в един от тоалетите, които сме ти избрали да носиш утре. Много е сладък, секси, и къс и син, защото знаеш че Едуард те обожава във синьо. – Моментално една картина изплува в съзнанието ми, аз в някаква нелепа синя блуза, 10 сантиметрови токчета и мини пола. Алис беше права, може да не спра да се червя дори и по време да сватбата!
Всичко за което можех да мисля беше „Едуард ще се побърка” отново и отново в главата си. Положих глава върху студената облицовка на седалката.
- Ще те събудим, когато стигнем. Почини си сега, ще ти е нужна енергия. Планирали сме наистина пълен уикенд за теб! – Розали възкликна. Последното нещо, което чух беше как тя увеличава скоростта.

_________________
Върнете се в началото Go down
AngeL_of_Death
Killer
avatar

Брой мнения : 531
Местожителство : Някъде между нищото и нещото, между живота и смъртта.
Humor : Малка кучка -на дявола внучка!!!
Точки : 426

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Пет Мар 19 2010, 00:12

Ох, велико е!
Искам още....
Видях само няколко грешки, които не бяха фатални...
Е, чакам следващата глава..

_________________
Looking down into those eyes, I know,
I`ll be lost and never found again.
Kiss me once and I will surely melt and die.
Kiss me twice and I will never leave your side.
Until the sign of winter, always by your side...
Върнете се в началото Go down
Loneliness
Bloody game
avatar

Брой мнения : 983
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Убиване
Humor : Едно ще сее смърт. Друго ще обича. Трето на хората ще прилича.
Точки : 613

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Съб Мар 27 2010, 12:25

4. Момчетата остават момчета
Edward's POV



- Не мога да повярвам, че просто ни оставиха. С четири развален коли! Те са две от най-сбърканите жени в Света. Аз бих се тревожил на кои от злите си трикове ще учат Бела през уикенда, ако бях теб Едуард. Може би там са отишли, към „ Лагерът На Злите Жени”. – Емет промърмори. Беше толкова ядосан, че обичния му джип беше в гаража и не работеше.
- Бъдещата ми съпруга никога няма да бъде зла към мен. Тя е напълно мила и винаги ще си остане такава, независимо какво Алис и Розали се опитат да й направят. – нямаше много увереност в гласа ми, колкото бих искал да има, затова изръмжах, за да защитя мнението си.
Горкия Джаспър изглеждаше като изгубено кученце. Алис беше извъртя номер и на него. Той не харесваше да е далеч от нея и той се опитваше да вкара емоциите си в ред. През известен период от време вълна от изоставяне ме заливаше. Обикновено трябваше да му хвърлиш един злобен поглед, за да осъзнае какво прави.
Аз ровичках в мозъка си, опитвайки се да измисля какво да правим. Помислих си, за това да звънна на Алис и да настоявам да върне Бела вкъщи, но осъзнах че тя само ще ми изкрещи и ще затвори и ще каже, че преигравам отново. Освен това, Бела каза че иска да отиде, затова си поех дълбок дъх и се опитах да се успокоя. Бела щеше да се върне в Събота. Не я грозеше опасност. Беше в безопасност... с моите умствено нестабилни сестри. Не се получаваше.
Карлайл и Есме влязоха в стаята и погледнаха към тримата най-тъжни вампири на света. Есме се усмихна.
- Момчета, не можете ли да намерите нещо за правене докато момичетата се върнат вкъщи? Забавлявайте се сами, моля! – тя подбели очите си към нас. Карлайл само се засмя и промърмори:
- Докато котките ги няма... – и те излязоха от стаята хванати за ръце.
Тези момчета са пълни развалини без по-добрите си половинки. Какво ще ги правя? Есме си помисли.
- Това е! – Емет извика. Той се беше изправил и подскачаше върху дивана. – След като момичетата ги няма нека заминем на „Мъжки Уикенд” и да правим момчешки работи, оооооо, ще бъде толкова забавно! – сега беше развълнуван и през няколко стотни в секундата през главата му летяха различни картини. Започваше да ми става лошо, затова се опитах да блокирам мислите ми за няколко минути. На лицето му се появи огромна усмивка. – Измислих го! Знам какво можем да направим!!
Точно в тази секунда, телефона на Джаспър звънна. Той задържа показалеца си към Емет, за да го накара да изчака, докато отговаря на обаждането.
- Ало?... Да. Добре. Да, разбирам. Ще направя каквото мога. И аз те обичам, чао. - Той вкара телефона в джоба си и се обърна към Емет. – Каквото и да си измислил, забрави го. Алис го е видяла и каза, цитирам „Под никакви обстоятелства, ясна ли съм в това което казвам и ако не съм аз ще...”, е, нека само кажем – Едуард ще прави повече секс от мен, за известно време. – той се усмихна остро и потръпна. – Съжалявам, Емет.
- Луд ли си? – Емет изкрещя. – Дори не знаеш какво измислих. Може да се окаже най-хубавото нещо в живота ти! Всичко което искам да направя е нещо хубаво за Едуард, това е. Не разбирам защо Алис ще забрани мъжки свързващи дейности между братя. Това не включва тях. Те оставиха НАС. Едуард, би ли искал да се позабавляваш?
Кучешки поглед се насочи към мен. Не беше дори близо до този на Бела, но бях ядосан на Алис и се чувствах бунтарски и някак си изоставен, затова попитах:
- Какво искаш да правим, Емет? Мога да се позабавлявам малко!
Вълна от паника ме връхлетя откъм Джаспър.
- Може би, би искал да чуеш плана му първо, Едуард. Не се съгласявай на нищо...
- Къде искаш да отидем, Емет? – попитах. Колко лошо може да е?
- В стриптийз клуб. – той каза, изглеждайки като котка която тъкмо е глътнала канарче. Ако можех да припадна, щях. Вместо това, просто стаях гледайки го с празен поглед. Телефона звънна отново.
Без да поглежда към него, Джаспър каза:
- Да, знам. Опитвам се. Е, ти ги ядоса с това което направи за Бела. Разбирам, добре, чао. – Джаспър се приближи до Емет. – Няма да ходим във стриптийз клуб, Емет. Алис ще ми откъсне главата, ако не те спра.
- Да ме спреш? Не можеш да ме спреш. Спри да се подчиняваш, Джаспър. Нали Алис е висока 1 метър и 20? Не можеш ли да я контролираш? Не се оставяй да те разиграва така... – преди да може да завърши изречението си, телефона на Емет звънна. Не можех да не се засмея, знаейки кой е на другата линия.
- Отговори, г-н Корав... хайде де... не си изплашен, нали? – Джаспър го подразни.
- Ало? – гласа му падна с една октава. – Здрасти, Роуз. Нем. Добре. Чао. – той рязко затвори телефона. Джаспър и аз се заливахме от смях. Опитах се да си поема въздух:
- Трябваше да си видиш лицето, Емет! Ако имах камера...
- Хайде де, Емет. Какво ми казваше да направя? О, да, да спра да се подчинявам. Да не се оставям да ме разиграва така... – Джаспър се радваше много на победата си. Толкова рядко Емет не можеше да каже нищо, затова се възползвахме от ситуацията.
- Уплашен си, че аз ще правя повече секс за следващия век? – ако можех да плача сълзи щяха да капят от лицето ми. Емет започна да става в странен нюанс на лилавото.
Той прибяга до горния етаж и се върна за секунда с три приготвени куфара. Джаспър клатеше главата си, ядосано.
- Емет. Знам че се опитваш да направиш нещо хубаво за мен... и за себе си... но най-вече за мен и го оценявам. Но наистина ли искаш да рискуваш върху теб да се стовари гнева на Розали? Можем да направим нещо друго... да ловуваме. Ще се почувстваш по-добре.
- Момичетата не са единствените, които могат да въртят номера. Добре, тя разбра какъв е плана ми, промених си решението. Отиваме на „лов”, сега това е единствената мисъл в главата ми, задръж умните си коментари за себе си, и вие двамата по-добре да промените мислите си също. Ние ще се забавляваме на „лова” на екзотично място... просто продължавам да променям решенията си, това е всичко. Когато Алис осъзнае какво става, забавлението ни ще е приключило и ще бъде прекалено късно. С мен ли сте?? – той изглеждаше много горд от себе си в този момент. Той ме молеше с очите си да кажа „да”.
Знаех, че ако се съглася, и Джаспър ще се присъедини, обаче, вероятно ще се чувстваме ужасени през цялото време с нашия г-н Настроение извън контрол. Замислих се за момент. Бела не ми каза, че не мога да правя нищо. Не получих телефонно обаждане със заплахи, както те получиха, значи тя нямаше да има нищо против момчешки уикенд. И, тя очевидно отиваше на някое интересно място с тоалета, който Алис ми показа преди да тръгнем. Какво ще стане!
- Добре, Емет... но нищо прекалено лудо, ясно?
Емет вече говореше по телефона и викаше такси, преди да мога да си поема дъх. Джаспър падна на дивана и паника обля стаята. Това щеше да е пътуване, което щяхме да помним!

_________________
Върнете се в началото Go down
AngeL_of_Death
Killer
avatar

Брой мнения : 531
Местожителство : Някъде между нищото и нещото, между живота и смъртта.
Humor : Малка кучка -на дявола внучка!!!
Точки : 426

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Съб Мар 27 2010, 13:54

Имаше грешки, но главата беше страхотна...
Мога да кажа само че искам още...

_________________
Looking down into those eyes, I know,
I`ll be lost and never found again.
Kiss me once and I will surely melt and die.
Kiss me twice and I will never leave your side.
Until the sign of winter, always by your side...
Върнете се в началото Go down
Loneliness
Bloody game
avatar

Брой мнения : 983
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Убиване
Humor : Едно ще сее смърт. Друго ще обича. Трето на хората ще прилича.
Точки : 613

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Съб Апр 10 2010, 15:38

5.Ярки светлини
Bella’s POV




Не помня кога започнах да се събуждам, но беше все още тъмно и Алис викаше в телефона си на Джаспър и го заплашваше без физически контакт за цяла вечност. Тя и Розали говориха бързо една на друга, затова не можех да разбера разговора.
- Можете ли да намалите за човека? Какво стана? Защо Джаспър няма да получи нищо, ако не спре Емет? Следят ли ни? – бързо погледнах зад рамото си, очаквайки да видя Волво, което да ни следи.
- Не е нищо, Бела. Глупавия Емет и глупавите му идеи. Честно Роуз, понякога не знам какво виждаш в него. Бих го удушила в съня му, ако спеше, но знаеш какво имам предвид! – Алис беше ядосана и Розали беше малко под пара.
- Какво правят, вкъщи? - попитах. Не звучеше сякаш са в опасност от някой, освен Алис и Розали, затова нямаше да е толкова лошо.
- Искат да изведат Едуард навън за техен „момчешки уикенд”, само защото са ядосани, че ги оставихме сами. Държат се като бебета. – Алис изсъска и кръстоса ръцете си.
- Е, и аз мисля че трябва да се позабавляват малко. Какво толкова страшно има? – имам предвид, че след като аз бях със сестрите си и щях да се забавлявам уикенда, тогава защо Едуард да не може да се забавлява с братята си, нали?
- Бела, ти не видя къде Емет ще ги заведе! Алис, Емет промени ли решението си? – Розали настоя.
- Нем. – Алис каза.
- Дай ми телефона! Ще го УБИЯ. – Алис само се усмихна със сладка усмивка и подаде телефона на Розали. Покрих ушите си, защото можех да разбера от тона й че Емет беше затънал в голяма каша и тя беше готова да го убие. Какво може да е толкова лошо? Нямах шанса да опитам, защото Розали изкрещя.
- Емет Кълън. Идиот ли си? Искаш ли да умреш? Ако изпълниш плана си никога повече няма да докоснеш тялото ми. Не само това, ще разглобя джипа ти напълно и ще го поставя в кутия и ще имаш целия следващ век да го сглобиш!! Ясна ли съм? – тя затвори телефона без кажа нещо повече. Огромна усмивка се появи на лицето й. – Е... – тя попита знаейки Алис.
- Мисията изпълнена, така мисля. Ако Едуард направи това което мисля че ще направи, ще накарам Бела да се обади. Но за сега всичко е наред. Ооо, виж светлините! – в далечината, той беше там. Лас Вегас в цялата си слава.
Вегас беше по-зашеметяващ отколкото си бях представяла, докато минавахме покрай стриптийз, разгледах всичките светлини украсяващи го. Хората бяха навсякъде, макар че беше нощ. Може би заради това Алис е избрала Вегас... нощния живот. Аз се усмихвах от ухо до ухо, когато спряхме пред красив хотел. Бяхме спрели, когато един мъж облечен в униформа отвори вратите за нас.
- Дами, добре дошли в „Bellagio”. Очаквахме пристигането ви. – то предложи ръката си, за да ми помогне да изляза от задната седалка на колата. – Колко мъже да повикам, за да носят багажа ви този път, Алис? Осем ще стигнат ли?
- Този път пътуваме доста леко, Сал! – Алис му намигна и се обърна към мен. – Бела, това е Сал, Сал това е нашата почти сестра по закон. – Сал се поклони с главата си и целуна нежно ръката ми.
- Много ми е приятно най-сетне да ви срещна г-це Бела. Надявам се да се насладите на този уикенд. – голяма усмивка се появи на красивото му лице. Почувствах Алис да хваща ръката си и да ме тегли към фоайето.
Розали помаха към бюрото и беше поздравена със „Здравейте, г-це Розали.”, „Приятно е да се видим отново, Алис.”, „Добре дошла Бела.”, от целия персонал на рецепцията. За моя изненада дори не спряхме там.
- Обичайната ви стая е готова. – Сал каза и посочи към асансьора. – Насладете се на престоя си тук.
- Да отидем да видим стаята си! - и преди думите да бяха напуснали устата ми, Алис и Розали бяха хванали ръцете ми и ние тичахме към асансьора. – Мерси, Сал! О, и ги доведи след 15 минути, ясно?? – Сал помаха и вдигна палците си нагоре към Алис, докато влизахме в асансьора.
Не можех да повярвам, наистина бях развълнувана...
- На кой етаж сме, Розали? – попитах готова да натисна бутон. Тя просто ме погледна и се усмихна. Знаех отговора, последния етаж. Мястото където само най-скъпите, луксозни стаи бяха. Лицето ми почервеня. – Не трябва да харчите толкова много пари... – гласа ми избледня, докато гледах колко етажа има.
- Бела, поеми си дълбок дъх и се успокой. Ще кажа това само веднъж. – Алис се наклони към мен и ме погледна право в лицето. – Ние ще харчим пари този уикенд. Купища и купища пари. Също така ще се забавляваме, ще се държим глупаво и ще се обличаме в някой страхотни дрехи, които ще намразиш, но обещавам че ще заприличаш на красавица. Това е. – след това тя започна да се усмихна. – И, ако си добра, ще ти покажа тоалета който показах на Едуард преди да тръгнем, за да можеш да го носиш някога отново и да го видиш как точи лигите си по теб! – тя и Розали започнах да се смеят при спомена за отворената уста на Едуард.
Стигнахме до стаята си, ако мога да я нарека така, беше най-луксозния апартамент 20 етажа над всичко във Вегас. Всяка повърхност в стаята блестеше. Имаше златни нишки в стената. Банята имаше собствен спа център със дълго огледало, вана/джакузи, душ, сауна и блясък. Имаше три от най-пухкавите хавлии, които някога съм виждала, висящи на стената и чехли. Обиколих стаята със отворена уста и се опитах дори да не мисля колко много е струвало това.
Преди да разбера на вратата се чукаше.
- Влез. – музикалния глас на Розали обля стаята.
Трима души влязоха във стаята. Първия беше висок мъж с руса коса, който предположих заради дрехите му, че е главния готвач. Втория беше по-ниска жена с дълга къдрава коса. Зад нея имаше рафтове с обувки, чанти и всеки аксесоар който можеш да си представиш. Помислих че Алис щеше да припадне. Третия беше много добре облечен джентълмен, който се представи.
- Дами, името ми е Антъни и аз съм тук, за да ви накарам да не забравите престоя си тук. Вашите желания са заповед за мен.
- Дами, името ми е Джузепе и аз съм личния ви готвач пре престоя ви. Г-це Бела, уведомиха ме, че сте гладна, затова исках да видя какво мога да направя за вас? – акцентът му беше доста остър и той изчака отговора ми.
- О, не знам. Много е късно, нали? – бях хваната напълно неподготвена от въпроса му. – Какво предлагате в този час? – бях прекалено шокирана, з да отговоря направо. – Имате ли меню?
- Не, няма меню за вас, г-це Бела. – той изглеждаше леко развеселен. – Само кажете и аз ще ви го сготвя. В какво настроение сте за закуска, обяд, вечеря... десерт? Кажете и ще е готово за секунди. – Алис и Розали се изкикотиха.
- Изненадайте ме. – това бяха единствените думи, които успяха да накарам да излязат от устата ми и те направиха Джузепе радостен. Той ми се поклони, обърна се на петите си и излезе. Само можех да си представя какво следваше. Може би трябва да виня Розали и Алис, че ме карат да преминавам през това!
Алис отиде то Антъни и прошепна нещо в ухото ми за няколко секунди. Тя определено използваше целия си вампирски чар върху него и изглежда че сработи. Той продължи да кима с глава. След това и той напусна стаята, очевидно на мисия зададена от Алис.
Алис и Розали изглеждаха така сякаш щяха да започнат да пищят всеки момент.
- Здравей, Франческа!! ОООООО, какво си ни донесла да пробваме! – те изтичаха до рафтовете и започнаха да разглеждат нещата подскачайки нагоре-надолу. Опитах се да изляза от стаята, докато бяха разконцентрирани, за да не трябва да се „преобличам”. Алис, естествено, видя плана ми и изкрещя.
- Остани на мястото си Бела Суон, почти Кълън. Франческа, хвани я и нека започваме големия си ден. Бела, освен ако не искаш да оставя Розали да избере всичките ти дрехи, по-добре довлечи задника си тук и се присъедини към забавлението.
Знаейки че съм победена, се усмихнах на Франческа и отидох да посрещна страховете си. Дрехите бяха разкошни. Имаше цяла секция със сини дрехи, която моментално разбрах че е само за мен. Алис и Розали приличаха на две деца в магазин за бонбони, обличайки различни видове дрехи, всяка по прекрасна от следващата.
- Сега знам защо вие двете тръгнахте толкова спокойно без да приготвяте багаж! Ще имате цял нов гардероб след този уикенд. – огромна усмивка се появи на лицето ми. Докато не гледах цените, наистина се забавлявах. Забавление с Алис и Розали, сестрите и, семейството ми.
- Розали! – Алис изкрещя. – Скоро ще убия съпруга ти...

_________________
Върнете се в началото Go down
AngeL_of_Death
Killer
avatar

Брой мнения : 531
Местожителство : Някъде между нищото и нещото, между живота и смъртта.
Humor : Малка кучка -на дявола внучка!!!
Точки : 426

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Сря Апр 14 2010, 11:26

Това много ми хареса...
Чакам следващата глава..

_________________
Looking down into those eyes, I know,
I`ll be lost and never found again.
Kiss me once and I will surely melt and die.
Kiss me twice and I will never leave your side.
Until the sign of winter, always by your side...
Върнете се в началото Go down
Loneliness
Bloody game
avatar

Брой мнения : 983
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Убиване
Humor : Едно ще сее смърт. Друго ще обича. Трето на хората ще прилича.
Точки : 613

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Сря Апр 14 2010, 18:19

6. Решения, решения...
Edward’s POV



Емет и аз бяхме наблъскани на задната седалка на таксито. Можехме да вървим с човешка скорост, по-бързо отколкото този тип караше. На предната седалка, Джаспър продължаваше да бърбори за футболни играчи на шофьора. Той беше напълно паникьосан, щеше да провали цялата секретна мисия за Алис, и щяхме да останем недокоснати за цяла вечност. Неговото говорене вече остаряваше, но не колкото напълно концентрираното лице на Емет. Той се опитваше да държи Алис на малкия си пръст, като постоянно променяше решенията си, за да не може да види къде отиваме. За повечето хора, това нямаше да е трудно. Но за него беше толкова трудно, че лицето му беше напълно свъсено и започна да си мърмори мислите си на глас, за да му помогне.
- Риболов, водна аеробика, пътувания с тролей в Сан Франциско...
Осъзнах, че ще мине поне час докато едно от двете неща се случат. Едното от тях беше, че и двамата нямаше да успеят и щяха да се предадат и да покажат плана на Алис. И в двата случая телефона щеше да звънне в края. Верният отговор беше лесен, Джаспър – нервен срив – след около 30 минути.
Когато достигнахме Порт Анджелис, Емет започна да маха с ръката си сочейки Сградата за коли под наем.
- Мисля че иска да спрете там. Това или се опитва да лети, не съм сигурен. – горкия шофьор помисли Емет за умствено нестабилен и че Джаспър е параноик, но той мило забави колата и ни остави да излезем.
Аз изскочих от колата и грабнах чантите ни от багажника. Докато таксито си тръгваше аз попитах Емет:
- Да наемем ли кола, за да стигнем до там където отиваме преди Коледа? Спри да подбелваш очите си Емет, всичко което Алис ще разбере ще е къде сме и че наемаме кола. Какво от това? – това изглежда го успокои.
- Да... Едуард, нека... наемем... кола и... се... повозим. – той звучеше като робот, когато се замисляше над всяка дума, която изговаряше и тогава ми намигна, когато приключи, сякаш Алис нямаше да види това.
Десет минути по-късно се върнах с ключове в ръката си.
- Бележка за себе си – местата за наемане на коли имат недостиг на колите които ние използваме, Емет. За твое щастие имаше момиче зад бюрото и успях да я омая да ни позволи да използваме това... – посочих красивия черен Мустанг със затъмнени прозорци. Джаспър подсвирна тихичко, докато Емет изтича до колата.
- Нека тръгваме на пътуването си. Трябва да тръгваме, за да можем да стигнем там до... – Емет замръзна на мястото си и покри устата си с ръце и след това ги премести на челото си. Той започна да си мърмори отново. – Да купим куче, да караме водни ски, обикновени ски... – вече се отчайваше. Джаспър сега си тананикаше бавни мелодии, за да не мисли за нищо. След като никой от тях не беше в състояние да кара, аз скочих зад волана и натиснах газта. Колата беше наистина, наистина бърза. Често, Емет повдигаше голямата си ръка и сменяше песните. Карах един час, чувствайки параноя и паника през цялото си тяло благодарение на г-н Настроение на задната седалка. Радвах се, че стъклата на колата бяха потъмнени. Слънцето започваше да се показва, а на небето нямаше и един облак.
- Емет, забавляваш ли се вече? – усмихнах се самодоволно. Той вдигна палците си. – Мозъка ти ще експлодира ли? – този път показа друг пръст. – Маниери, Емет. Това малко пътуване не е ли за мен? За да направиш нещо хубаво за брат си, не да правиш груби жестове с ръцете с към него. Само помни, че мога да се фокусирам само на едно малко нещо...
- Едуард, няма! Правя всичко по силите си, за да не разваля цялото това пътуване. Горкия Джаспър е на ръба на пълен нервен срив и ти се опитваш да ме разсееш! ОООООО, завий тук. СЕГА! – Лицето на Емет светна като коледна елха. Докато гледаше извън прозореца, вълна от паника ни заля. Той покри устата си и после лицето си. Телефона звънна и Джаспър изкрещя.
- Мъртви сме. Ще ни убият. Затварям очите си, за да не знам къде сме и да не съм провалил цялото това нещо. По-добре си измисли добро извинение, Емет. Ти говори с нея, аз не мога! – и след тези думи той се строполи на пода на задната седалка.


_________________
Върнете се в началото Go down
Loneliness
Bloody game
avatar

Брой мнения : 983
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Убиване
Humor : Едно ще сее смърт. Друго ще обича. Трето на хората ще прилича.
Точки : 613

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Чет Апр 29 2010, 11:06

7. Банкноти по двадесет или петдесет?
Bella’s POV




- Какво направи сега, Алис? – Розали държеше ръката си на устните и беше готова да подскочи.
- Ами, видях го да вика такси преди известно време, но сега ги видях в Порт Анджелис и Едуард зашеметяваше някакво момиче в наемна къща, а да му даде Мустанг за уикенда. Неограничено разстояние. Емет продължава да решава „да се поразходи”, което значи че не правят това. Наистина ли мисли, че съм толкова глупава? Джаспър може да си е изгорил няколко мозъчни клетки също, защото мислите му са насочени само към картата. Сега съм сигурна, че готвят нещо. – Алис продължи да се концентрира върху това какви решения взимат, но не откри нищо.
Значи Едуард е ухажвал жени от наемна къща, така ли?
- Алис, Едуард взимал ли е решения скоро? – не мога да си представя да се е изплашил като другите двама. Може той да издаде нещо.
- Той прави решения, но единственото което видях беше това да ухажва жената и да кара Мустанга. За останалите не искам да мисля. За последния час, са свързани с теб, и медения месец и какво ще правиш... затова стоя далеч от там за малко. Той е подъл, този Едуард. Пази си гърба, Бела. – Лицето ми стана червено и исках да пропълзя под стола и да умра.
- Стига притеснения за момчетата. – Розали каза без следа от притеснение в гласа си. - Ако са достатъчно глупави, за да не ни се подчинят, ще видят истинския смисъл на израза „Адска омраза, не ярост...” Освен това, един от тях ще се подхлъзне, трябва само малко време. Обичам Емет, но умствените му възможности, не са толкова високи, а Джаспър се пречупва под напрежение като порцелан, затова само трябва да почакаме. – Тя откри красива червена блуза с Ви-образно деколте и с бели дантели и я изкара от рафта и отиде да я пробва. – Нека се облечем и да видим какви неприятности можем да си навлечем долу.
Алис се усмихна и ми подхвърли мини пола на зеброви шарки и черна горница с много блестящи камъчета. Подбелих очи, но тя използва „Моля те, Бела...” със нейния сладък глас и аз, както винаги се съгласих. Тя се появи в красива светло лилава рокля и плетени сандали.
- Какво ще правим долу, Розали? – знаех отговора й преди да го е казала.
- Ще залагаме, естествено! – тя започна да търси перфектната чанта.
- Но аз съм само на 18. Не мога да залагам, нито да пия. С моя късмет ще свърша в мръсен, затвор във Вегас и Чарли ще трябва да ми плаща гаранцията! – какъв проблем. – Не бях се замисляла за цялото нещо с годините преди. Е, добре, можех да го гледам как залагат и се забавляват.
Алис разрови в чантата си.
- Бела, Бела. За какви сестри ни вземаш? Мислиш ли, че ще те доведем тук и няма да сме подготвени за всичко. – тя ми подаде малка карта и се усмихна.
Обърнах я и това беше книжката ми, е, изглеждаше напълно като моята, със същата смотана снимка, но датата на раждане беше променена така, че ме правеше 21 годишна и фамилията ми беше Кълън. Технически, пишеше Изабела Суон Кълън. Очите ми се насълзиха малко, докато я гледах. Обърнах се към Алис и казах:
- От къде намери това?
- Смятай го като ранен сватбен подарък от мен и Джаспър. Той е експерта във фалшификацията в семейството. Беше за след като се промениш, но я откраднах, за да можем да се позабавляваме. – тя беше доста горда от себе си и работата на Джаспър.
Розали изкара голяма пачка с пари и я размаха над главата си.
- Да тръгваме, заровете викат името ми! Мaма има нужда от нови обувки. – тя отвори вратата и ни буташе към асансьора. Вкарах новата си лична карта в чантата, погледнах Розали и казах:
- Какви зарове? – тя само поклати главата си и ми подаде моя собствена пачка и ме набута в асансьора.
Все още бях нервна за „фалшивата ми лична карта”, когато стигнахме етажа. Розали ми каза да се успокоя и да се забавлявам, затова направих това. Залагането с медиум бяха много забавни, и със сигурност нелегални. Прекарах малко време с Розали при заровете. Тя крещеше неща като, „Давай, единадесет, надуй клаксона и хайде колички!”. Не много от тези неща имаха смисъл. Опитах се да хвърля заровете, но това което успях да направя беше да хвърля заровете толкова силно, че направиха рикошет и удариха един невинен човечец, който играеше Blackjack в челото. С това завърши бъдещето ми на хвърляне на зарове.
Алис и аз прекарахме останалата част от времето играейки ролетка и беше много забавно. Седях на една малка маса с числа от 1 до 36 по нея. Всичко което трябваше да правя беше да слагам чиповете на числата, които харесвах и това беше. Прекарах сутринта залагайки на 13 и 20 отново и отново. Алис ме побутваше всеки път, когато щяха да се паднат и разваляше напрежението, но пак беше забавно. Ако уцелих получавах голяма купчина със сини чипове. Най-хубавата част беше, че когато седях на масата, много мила дама носи напитки и Алис беше достатъчно добра да ми поръча боровинков сок, всеки път когато тя идваше до нас. Естествено, след третия ми, разбрах че вътре няма само боровинков сок, имаше водка също. Алис беше пропуснала тази част. След като числото 20 се падна отново и започнах да танцувам малко до масата, Алис реши че ми беше време да си тръгвам. Милият джентълмен ме попита дали искам парите си черни чипове. Аз казах:
- Разбира се, така ще се свързват с тоалета ми.
Алкохолът ме беше ударих като тон тухли по главата ми. Имах нужда от храна, но първо трябваше да отидем до касиера. Взехме Розали от масата със заровете и се запътихме натам.
Когато подавах купчината с чиповете си на жената тя каза:
- Как ще ги искате?
Чувствайки се щастливо аз и отвърнах:
- В пари, моля. – Алис се засмя, но жената ме изгледа. Тя не беше в много добро настроение днес. Може би Алис трябваше да й поръча един от онези специални боровинкови сокове и тогава щеше да е по-щастлива. Преди да разбера, огромна купчина от двайсетачки беше пред мен. – Колко има тук? – попитах с отворена уста.
- 2310 долара... бихте ти искали да ги преброя отново?
- Не, ъм, мерси.
Какво по дяволите щях да правя с чанта пълна с двайсетачки?
Беше ред на Розали да си прибере парите.
- Как вие ще желаете парите си, госпожице? Също във двайсетачки ли? – касиерката попита саркастично.
- Хъммм, Алис какво мислиш? Ще можем да използваме парите по-късно вечерта... – Алис се замисли и каза:
- ОО, ОО, вземи петдесетачки, ще направим голяма сцена!! – Алис започна да се кикоти неконтролируемо. Розали се обърна към касиерката.
- Чухте я, ще взема печалбата си в банкноти по 50. – Аз стоях там объркана от разговора, който току що се проведе, но веднага забравих за него, когато видях голямата купчина от петдесетачки, която продължаваше да расте.
- 4675 долара, госпожице. Приятен ден.
Тя прибра печалбата си и я натика в чантата си, казвайки:
- Трябва да вземем малко храна на бела, преди да припадне!
Те ме поведоха до кафене, където си поръчах сандвич и Кола. Почти бях привършила храната си, когато Алис получи видение.
- Какво става, Алис? – попитах с пълна уста. – Момчетата ли са? – Алис прошепна нещо бързо и тихо на Розали и тя кимна. Всичко което чух беше:
- Вероятно имаме два часа преди да трябва да внимаваме. Те са магистралата, точно сега.
- Ехо... човекът, седи точно тук. Някой да превежда? – исках да знам къде бяха момчетата и какво правеха. Внезапно, ми домъчня за Едуард и исках да говоря с него. И водката ми даде някой интересни идеи за това какво да му кажа. Започнах да се изчервявам, само като си мислих за това.
Розали се обърна към Алис.
- Това може да не е лоша идея, Алис. Ако тя го разсея достатъчно, може да измъкнем нещо от него. Другите двама са безполезни сега, но Бела може да пречупи Едуард. Тогава ще научим колко време имаме, точно...
Алис изкара телефона си, но преди да ми подаде ми каза правилата.
- Сега Бела, пила си, затова технически това се нарича „пияно набиране” , което винаги е глупава постъпка, макар че ще направим изключение за теб. Но трябва да ни обещаеш, че няма да кажеш на Едуард къде сме или какво правим, ясно? – аз кимнах. – Също имаме нужда да видиш дали можеш да изкараш някоя улика от Едуард, за да видим какво са намислили. Ако не се пречупва, измисли нещо, разсей го и може нещо да се изплъзне. Ясно?
Вдигнах палците си нагоре и тя набра номера на Джаспър. Звънеше няколко пъти и тогава чух глас, не на Едуард, хленчейки отчаяно.
- Никъде не отиваме, Розали! Кълна се. Просто си караме кола, търсейки нещо забавно за вършене. Не ми ли вярваш? Възрастни мъже сме и не можем ли просто да се позабавляваме. Какво ще навреди? Моля те не ме убивай... Обичам те Роуз. Роуз? – предположих че този треперещ глас беше на Емет, господи, звучеше ужасно.
- Емет, ти ли си?
- Бела? О, слава богу, помислих те за Розали. Ъм... няма значение... Ето го Едуард... – и чух телефона да удря нещо и след това за минута имаше шумолене. Едуард нарече Емет идиот и го попита защо го замерва с телефона.
- Ало? – беше моя ангел. – Бела, ти ли си? Какво не е наред? – сега той се паникьосваше.
- Здрасти, Еди. Всичко е наред, как си? – не знам защо го нарекох Eди, но от реакцията на Алис и Розали, вероятно не му хареса. Двете се заливаха от смях.
- Бела, току що Еди ли ме нарече? Защо по дяволите каза това? – за мен, отговора беше очевиден...
- Водка. – казах. Той се умълча за много дълго време. Във фона мисля че чух някой да тананика някаква мелодийка.
- Пила ли си, Бела? Алис и Розали с теб ли са? – той се опитваше да запази спокойствие, но не ме заблуждаваше.
- Алис тъкми ми даде няколко боровинкови сока, еди. О да, имаха Водка вътре, за малко да забравя. – намигнах на момичетата. Стигах до него, но наистина се радвах да чуя гласа му, даже да имаше „ще удуша някой” тон.
- Нека изясним това, сестрите ми те НАПИХА, на незнайно място, правейки, само Бог знае какво! Вярно ли? – сега беше яростен, задържах телефона така че Алис и Розали да чуват виковете му.
- Дам. Така мисля че е правилно, Еди. Сега, какво правиш? – само можех да си представя лицето му сега, затова си го представих как държи моста на носа си с пръсти, опитвайки се да се успокои, за Алис и Розали. Розали падна от стола си, смеейки се.
- Бела, кажи ми къде си? – той беше много спокоен.
- Не мога, Еди-пу. Къде си? – попитах отново.
- Карам наоколо с малоумните си братя, предполагаемо към някое забавно място. Джаспър ще престанеш ли да се побъркваш!
- Млъквай и карай Еди... – чух Емет да крещи. Чу се силно БАМ. Алис започна да пляска с ръце, започваше да вижда нещо, предполагам.
- Еди? – попитах с най-милия си глас.
- Да, Бела. – отговори късичко. Все още ядосан, заради името, предполагам, но работеше.
- Какво носиш? – трябваше да покрия телефона, за да не ме чуе как се смея.
- Бела, за какво говориш?Напълно ли си изгубила съзнанието си? Какво значение има, в какво съм облечен? – чувайки това, Емет избухна в смях във фона.
- Просто исках да си представя колко секси изглеждаш сега. – Алис нададе радостен вик.
- Бела, идвам да те взема, СЕГА. Къде си? – настоя той. Горкия Едуард. Нямаше шанс.
Някак си, знаех какво точно да кажа, за да го разсея.
- Напълно наред съм, Еди, не се безпокой за мен. Хей, знаеш ли какво нося сега, Еди? Знаеш ли? – изчаках само секунда, преди да може да каже нещо, и казах. – Спомняш ли си нещото, което Алис ти показа преди да тръгнем... – имаше мълчание на телефона и тогава чух много неща по едно и също време. Чух звуци от спирачки, и ужасените викове на Джаспър.
- Ще УМРЕМ! О, Господи, ще УМРЕМ!!!
След това Емет изкрещя.
- Едуард, внимавай! Трябва да минем през този изход или ще изпуснем I-15 южната. – Бинго!
Алис скочи на стола си танцувайки.
- Хванахме ги, хванахме ги! Добра работа, Бела!
- Еди, добре ли си? Еди? – знаех че не са катастрофирали, защото Алис щеше да го е видяла и можех да чуя двигателя да ускорява и ридаенето на Джаспър, някъде там:
- Благодаря, благодаря, благодаря. – очевидно празнувайки факта, че все още е цял.
- Да, добре сме. Трябва да затварям, бела. Време е да убия Джаспър и Емет. Не съм решил кой ще умре пръв. Кажи на Алис и Розали, че ще звънна за да им кажа къде ще погреба съпрузите им. Знам че те са те накарали да звъннеш, за да видиш къде сме. По реакцията на Алис, предполагам, че е получила това което е искала, прав ли съм?
- Да... – сега ме караше да се чувствам лошо, за това че за малко не причиних инцидент.
- Е, добре. Обичам те и моля те, пази се, където и да са те завели. Ясно? – звучеше много искрено.
- Добре, Еди. Ще се пазя. И момчета, дръжте се прилично... и се забавлявайте във Вегас, ясно? – бързо затворих телефона. Вълни от смях ме заляха. Алис и Розали бяха доближили главите си. Планирайки следващия ни ход.

_________________
Върнете се в началото Go down
AngeL_of_Death
Killer
avatar

Брой мнения : 531
Местожителство : Някъде между нищото и нещото, между живота и смъртта.
Humor : Малка кучка -на дявола внучка!!!
Точки : 426

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Съб Май 01 2010, 14:21

Това наистина много ми хареса...
Чакам следващата глава..

_________________
Looking down into those eyes, I know,
I`ll be lost and never found again.
Kiss me once and I will surely melt and die.
Kiss me twice and I will never leave your side.
Until the sign of winter, always by your side...
Върнете се в началото Go down
Loneliness
Bloody game
avatar

Брой мнения : 983
Местожителство : Ада
Job/hobbies : Убиване
Humor : Едно ще сее смърт. Друго ще обича. Трето на хората ще прилича.
Точки : 613

ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   Пет Май 28 2010, 23:01

8.Мъже ли сме?
Edward POV




В далечината можех да видя хотелите и казината на Лас Вегас, които блестяха ярко на слънцето. Потъмнените прозорци ни предпазваха от блестенето. Спрях колата настрани от пътя и се опитах да разбера какво ще правим после.
Алис и Розали знаех точно къде сме. Бях сигурен в това. Планът и проработи перфектно, след като бях разсеян. Въпроса беше какво да правим сега. Погледнах към братята си, Джаспър най-сетне беше открил очите си за първи път от няколко часа, и гледаше светлината навън. Шокиран поглед стоеше на лицето му и ме погледна за кураж. Усмихнах му се леко и се обърнах към Емет.
- Какво каза тя? Кажи ми всичко. Мога да го приема... колко е лошо? Трябва ли да се слея със грешниците или има шанс да ми прости? Трябва да знам, Едуард... кажи ми! – тогава му ударих шамар.
Спокойно се обърнах към Джаспър и казах:
- Ако не овладееш емоциите си, ти си следващ Джаспър. Напои системата ми с толкова много параноя, страх, и вина през последните часове, че може да се нуждая от медицинска помощ след това, затова ПРОСТО ПРЕСТАНИ! – част от мен се чувстваше лошо, че викам на Джаспър, той можеше да е толкова деликатен понякога, но си имах граници.
- Бела не искаше да ми казва къде са, очевидно беше подготвена от принцесите на мрака, затова се съмнявам да идват да ни убиват, затова защо да не спрем за няколко минути и не обмислим вариантите, моля? Спокойно и рационално, като МЪЖЕ. Можете ли да направите това? – те кимнаха. Джаспър започна да си поема серия от продължително поемане на въздух, естествено не знаех как щяха да помогнат на вампир, но каквото работи за него, става и за нас.
Емет започна:
- Добре, опция едно е... – бързо Джаспър го прекъсна.
- Ще ви кажа какъв е Вариант А, и той е само един... Връщаме се вкъщи. Сядаме на дивана за следващите 36 часа, докато момичетата не се върнат и тогава се хвърляме в краката им и молим за прошка, когато влизат. Това е опция А и това е края.
Трябваше да се засмея, защото беше напълно сериозен. Трудно щеше да бъде разубеден.
Тогава Емет проговори.
- Добре, Джаспър, това е Вариант А. Аз обаче, ще предложа Вариант Б. Вариант Б е да намерим нещо за правене, нещо не толкова забавно колкото бях планирал, тогава момичетата не могат да се ядосат и пак ще имаме готин уикенд. Пак ще изглеждаме спечелили,а не както ако изберем Вариант А на г-н Страхливец. – той се опита да вкара фалшив ентусиазъм в плана си, но можех да видя че е разочарован. Той наистина искаше приключение, което беше трудно за намиране, когато си безсмъртен и супер-силен.
Нашето единствено истинско приключение включваше луди неща, и накрая трябваше да се справим с последиците. Знаех какъв е Вариант В и аз трябваше да съм този, който трябваше да я предложи или щяхме да свършим яздейки коне в някакво ужасно ранчо търсейки злато...
Колкото повече обмислях Вариант В, толкова повече ми харесваше. Емет щеше да е във възторг, но щеше ли да е достатъчно луд? Това беше въпроса. Джаспър щеше да откаже веднага, но бях сигурен че можех да го пречупя. Бела беше на момичешки уикенд, пиейки, пазарувайки и смеейки се на незнайно място, носейки тоалети, в които никога не си я бях представял, но някак си не можех да спра да си я представям, след малкото показно на Алис, но не исках да кажа това. Тя не ми каза че не мога да се забавлявам. Тя действително каза „Забавлявай се във Вегас”, преди да затвори. Знаех че беше подробност и че тя беше пиана, но бях взел решение.
- Вариант В – всичко да върви по дяволите и отиваме във Вегас. Момичетата се забавляват, затова защо ни да не се забавляваме също? Мисля че ергенско парти беше първоначалната ти идея, нали Емет? Казвам, да тръгваме. Познавайки момичетата, сигурно са завели Бела до Европа и ще изкупят всичко по пътя си. Дори да скочат на следващия полет, имаме цяла вечер преди да могат да ни достигнат във Вегас. Ще имаме много време да се молим после. – Имах чувството,че казвах реч преди битка, опитвайки се да убедя и себе си. – Какво ще кажете момчета?
Двамата седяха за няколко минути обмисляйки вариантите в главите си. Имах предимството да мога да зашеметявам Бела, затова бях убеден че няма да ми е напълно бясна, щях да мога да използвам вампирските си умения, за да измоля прошката й. Емет и Джаспър нямаха тази привилегия. Трябва да разчитат на собствения си неустоим чар, за да спечелят съпругите си обратно. Емет щеше да е добре, след кат осъзнаеше, че Розали няма да се сдържи да държи ръцете си далеч от него, независимо колко ядосана беше. Знаех колко трудно трябваше да се бори в съзнанието си, за да му остане ядосана и да продължава с изпълнението. Чара на Джаспър беше че той се нуждаеше от Алис напълно и тя знаеше това. Сега, Джаспър се давеше в басейн от вина и можеше да се види в очите му че обмисляше дали да тръгне срещу Алис. Ако тя го видеше така, в което съм сигурен сега, не би могла да му остане ядосана. Емет си пое дълбок дъх и огромна усмивка се появи на лицето му.
- Ергенско парти, Ергенско парти, Ергенско парти! – той започна да скандира бавно и тихо и с всяко ново повторение гласа му ставаше все по-силен от преди. Джаспър закри ушите си с ръце и започна да клати главата си все по-бързо и по-бързо, докато гласа на Емет ставаше все по-силен и по-силен. Вдигнах ръката си, за да накарам Емет да млъкне и погледнах към Джаспър. Трябваше да поговоря с него.
- Джаспър, само слушай. Ще бъде малко глупаво забавление, само тримата. Вярвах толкова на Алис и Розали, за да им позволя да рискуват Бела, където и да се състои техния Момически уикенд без да има много смисъл, нали? – той кимна, съгласявайки се. – Също знаеш, че нищо не би могло да ме спре, ако исках да откажа да я пусна, нито разбитите коли, нито капаните им, нали? Но се съгласих, защото знаех че ще е в безопасност. Докато не разваляме техния уикенд, наистина нямат причина да ни се ядосват. Ще ти кажа нещо. Аз ще поема вината, дори ще звънна на Алис и ще й кажа че това е моя избор и взимам Джаспър със себе си, точно както тя направи с Бела, ясно? Какво мислиш за тази идея?
Джаспър седеше за малко, провеждайки голяма борба в себе си. Най-накрая реши и всичко което каза беше „С теб съм.” и след това започна да се радва тихо.
- Едуард, ти си гений! Когато поемеш вината, момичетата ще искат да убият теб повече от нас. Какъв добър брат си, само. Съжалявам за всички шеги които съм си правил с теб. – Емет се радваше толкова много на мисълта, че аз се хвърлям под автобуса за него, че не исках да пукам сапунения му мехур, но трябваше.
- Казах, че ще поема вината за Джаспър, обаче ти си сам срещу Роуз, Емет. Трябва да се подсигуря, че плановете ти няма да станат прекалено ненормални. Това е политиката ми. АКО можеш да се контролираш, тогава когато срещнем момичетата аз ще ти пазя гърба. Ако прекалиш, си сам. Ясно? – мислих че е брилянтен план и Емет осъзна, че съм го хванал.
- Хубаво, ще държа събитията през нощта до „R” и сме добре. Ако прекача границата до „MA” или „XXX” ме хвърляш на вълците. Така е честно. Да се размърдаме, има толкова много неща, които искам да направим!! – Емет едва можеше да се сдържа и щастливото му изражение, което беше толкова по-добро от напрегнатото което виждах през последните няколко часа.
- Преди да отида някъде. – Джаспър каза тихо. – Едуард, смятам че имаш телефонно обаждане за провеждане? – той вдигна веждите си към мен, почти ме предизвикваше да звънна. Беше сигурен, че Алис нямаше да се хване.
Точно в този момент телефона звънна. Глупава всевиждаща вампирска сестра.
- Здрасти, Алис. Много смешно. Забавляваш ли се с годеницата ми? – казах докато подбелвах очите си. Поех си дълбок дъх и се стегнах за спора. – Предполагам, че знаеш плана? Да, видях всички което Емет е планирал в главата си. Алис възрастни мъжа сме, мисля че ще се справим. Ще внимавам за това, благодаря за предупреждението. – Джаспър ме попита въпрос в главата си „Ядосана ли е?” Мръднах главата си в отговор „не”. – Кажи на Бела, че я обичам и я дръж далеч от водката, моля те. – и тогава затворих телефона.
- Това беше лесно! Имаш магически ръце, Едуард. Розали щеше да ме удари през телефона, но ти заглади нещата с Алис. Знаех че ще послушат гласа на разума. Браво! – Емет беше щастлив, и малка усмивка се появи на лицето на Джаспър.
- Значи Алис не беше ядосана? Изглежда го приемаше много добре. Предполагам че могат да бъдат разумни, когато искат. Е, Емет кажи ми плана си. – вълни от страх ме заляха, когато запалих колата. Емет казваше каква ще е последната ни спирка за нощта. Алис ме беше предупредила да внимавам с Джаспър на едно от местата, където го видяла да прави нещо глупаво.
Беше хубаво а ги видя колко щастливи бяха, когато приближихме Лас Вегас. И аз бях развълнуван, главно за да видя Емет как се прави на глупак, за която нямах нуждата от силата на Алис, за да знам че ще се случи, и да гледам какво ще стане с Джаспър когато загуби контрола си. Но в края на мозъка ми не можех да не се чудя какво ли правят момичетата. Това беше лесно, прекалено лесно. Нямаше начин да кажа на Джаспър и Емет този факт, затова просто се усмихнах и увеличих скоростта.
- На къде, Емет? Води пътя!

_________________
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Vampires in Vegas [превод]   

Върнете се в началото Go down
 
Vampires in Vegas [превод]
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Как да сложите CC на клип (Със Sony Vegas 9.0)
» Sony Vegas Pro
» Sony Vegas Ефекти.

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
All together :: Творчество :: Преводи на Фенфикшъни-
Идете на: